автор: lips_of_angel

Безсънна е нощта, почти бездънна.
А аз ще ти разкажа тъжна истина.
За детството, което е изгубено
и липсата, залепнала на устната.

Не казвай нищо.Просто слушай.
Отдавна ми тежи да го разкажа.
Мъничката фея, там на стълбите,
отново пее песни като ангел,

на хората, които я забравят
веднага щом ù пуснат по монета.
Същинска Палечка- ограбена.
В цигулката ù свил се е щуреца.

А тя е малка, сълзите- водопади,
говори с кучето- пазач, проплаква.
Да бяхме малко хора, щяха устните
да трепнат за момент, да заприказват. . .

Но всеки се е свил като в черупка.
А тя не спира- свири на небето.
На Сердика, на стълбите, светулка
огрява София. А ние пак сме слепите. . .