автор: lorsa

От тези две пера криле не стават.
Опитвах, скачах – все едно и също -
под дървото на парчета падам
и грабливи птици ме разкъсват.
Все един и същи ми е лупингът-
с твоите пера не се завъртам!
Пробвам - ежевечерно и утринно,
а ти повтаряш: “Има време скъпа!”
Глух ли си? “Крилата ти” не стават!!!
И като круша падам до дървото!
И те чакам да ме поизправиш.
... И си го изчаках с теб живота!
От крушата до твоето празнодумие
разликата е... неосезаема.
Катерих се сама (Свето безумие!)
и политах, докато... не падна!
Аман от окриляване фиктивно!
(Даже клонът изпод мен изпука)
Не струват тези две пера, любими,
а от устата ти звучеше... супер!
... И мисля си – дали пък да не стана
и аз една граблива птица в нивата!
По-добре - отколкото да чакам
все теб!!!
Под тази... вечна круша!
Кривата.