автор: LeoBedrosian

Размотава Бог кълбото на надеждата
и стигна пак зеленото на преждата.
Въздъхна тежко, с бурни ветрове,
настана време Син да призове,

че долу на кълнатата Земя
търкулна се сълзица Му една.
И бури, наводнения, стихии
издавиха милиони завалии.

Заслуга казват туй е на юдеите,
че Сина человечески разпънали,
а Господ Бог откъснал тъжно цвете
своя Син возкрéси там, до себе си.