Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mimozina
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14130

Онлайн са:
Анонимни: 292
ХуЛитери: 0
Всичко: 292

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНапред към Циганария
раздел: Есета, пътеписи
автор: iszaard

Когато преди време гледах филма на Емир Костурица „Циганско време” успях да се учудя на себе си. Много се развълнувах от тази на пръв поглед нямаща нищо общо с живота ми история. Смешното момче с птицата, куцото момиче, бабата – врачка, братът – прахосник и пияница.... Цигански работи като цяло, обаче много, ама много познати. И кой знае откъде.
И кой знае откъде. И тази любов, която бе толкова истинска. Едно видение. Мечта, която държи сърцето на границата на реалността. Там някъде, където навярно се ражда музиката, а и всички други красиви неща. И заплака сърцето ми. От умиление и жалост.
Обаче в един момент тази история взе да излиза извън кинолентата. Като се огледах около себе си – навсякъде все същото. Циганско време е настанало в България. И ако някой е успял да се покачи по-нависоко и да гледа оттам към звездите и да не вижда това, що е долу на земята, радвам му се. Ама си мисля, че е слепец.
Няма как да не се сетя за една наша възрожденска песен. В нея се пее, че пустите клисурци станали московци. Да, ама ние сега станахме цигани. Та значи повече от век след Освобождението българите сме по-зле от дедите си, които са се мъчили под османския гнет, плащали са данъци на чужденци, борили са се за свобода, обаче чест и мечти са имали. А на нас сега какво ни остана? Достойнство, гордост, обич.... имаме ли?! И можем ли да кажем като Ботев, че силно любим и мразим. Как ли пък не! Ние сега само си мълчим и теглим, също като воловете. Ние сега сме тръгнали да просим. И дано се намери някое отзивчиво сърце, което е склонно да прежали печалбата и да даде, ей така на вересия. Ние сега просим юнашки и това не за друго, а защото от Европа тъй казали, че трябва да сме милосърдни. Значи не можем да се издължаваме един друг и да са ни чисти сметките. Не може държавата да плаща дълговете си на фирмите. Фирмите пък не искат да си плащат задълженията на работниците. Последните пък не могат да се издължават за ток, вода, телефони, пък и към банките. Защо ли?! Ами май така е по-лесно. Ние трябва да сме милосърдна държава! И какъв по-подходящ начин това да се случи от абсолютната беднотия. От безобразната цигания. От мизерията. Ако някой си мисли, че има голяма разлика между човек, който проси цигари и на който му се налага да купува за ядене и пиене на вересия и онзи, който бърка по кофите, греши. Няма и половин крачка! И двамата са се простили и с гордост и с достойнство. Приличат си. И ако някой твърди, че не след дълго все още ще се различаваме от циганите, пак греши. Тъй както сме я подкарали скоро ще трябва да си сменим името на държавата и вместо България да се наричаме вече Циганария. Защото щом у нас е нормално да не се разплащаме един друг, значи цигани сме станали всичките. И това не е лошо, мисля си. Но поне като вземаме лошите неща и хубавите да вземем. По-справедливо ще е. Щом ще ставаме цигани, поне и сърцата ни да са по-широки. И песни да имаме, и любов да имаме, и мечти да имаме. Може да са мънички и смешни наглед, но да са си наши. Така че, напред към Циганария!


Публикувано от alfa_c на 29.03.2010 @ 16:59:03 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   iszaard

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Трети март
автор: gringo
789 четения | оценка 4.90

показвания 16889
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Напред към Циганария" | Вход | 5 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Напред към Циганария
от ASTERI на 29.03.2010 @ 17:52:06
(Профил | Изпрати бележка)
Да имаме...
Поздрави!


Re: Напред към Циганария
от anonimapokrifoff на 29.03.2010 @ 19:13:23
(Профил | Изпрати бележка)
Харесах! Ама без българи не може: откъде ще открадне кокошка катунът?


Re: Напред към Циганария
от sixaia на 23.04.2010 @ 17:46:08
(Профил | Изпрати бележка)
Ха ха ха напред.................Да строим живота наш с кирпич...........Поне калта не струва пари .........:) ...харесва ми а и това си е истината...........Разбирам те напълно ......:)......


Re: Напред към Циганария
от LeoBedrosian (nsrdbl@yahoo.com) на 05.01.2013 @ 19:33:11
(Профил | Изпрати бележка)
Това е тема, която ме вълнува отдавна. Сигурно няма българин, който да не се е чувствал в период от живота си по описания от теб начин и за това е логично да мислим, пишем и пеем за това. Пък и трябва ли непременно да приличаме на лустросаните европейци? Аз мисля, че не.
Ето нещо по темата от мен:

http://www.hulite.net/modules.php?name=News&file=article&sid=119614&mode=flat&order=0&thold=-1

Браво за позицията!


Re: Напред към Циганария
от sradev (sradev за пощите go2.pl wp.pl) на 05.01.2013 @ 19:42:16
(Профил | Изпрати бележка) http://aragorn.pb.bialystok.pl/~radev/huli.htm
ТЪй си е бате....
ама не сме цигани, щот сме се хванали един друг за гушата и през зъби се оплюваме.