автор: IvanB

Съдбата, птица – огнекрила
по своя неспокоен път,
подобно кораба библейски –
с надеждата, че няма смърт,
люлее ни върху вълните
над острия коралов риф,
а сред потопа Ной се моли,
прегърнал нашите души.
В отчаяния лов на чувства
върху заветния ковчег,
сред сенките на самотата
и на пропукващия лед
пътуваме в море от суша,
понесени от зной и студ;
безпътни – грешни и безгрешни –
пътуваме един към друг.
В отчаяния лов на чувства,
но не отчаяни в любов –
със нас разпънат е на кръста
един, единствен – само бог
и само той ще отговори
с една, единствена сълза
дали сме грешни и безгрешни
и във живота, и в смъртта.
В отчаяния лов на чувства,
на кръста вечен от любов –
с тела, блестящи от харпуни
в последния ни тежък лов
върху брега скалист ще легнем
в отломките на този свят,
подобно птици – огнекрили,
на светлината като знак...