по устието на света танцуват
избистрените мисли на дърветата
те сплитат ни
и чакат на колене да падне
пътят на вселените
тогава ще е пладне
тогава те в пазвата ми ще се напъхат
и по икиндия ще сме намокрили
чаршафите на светещите порти
тогава не ме чакай
убий ме
с най-острите кинжални думи
в най-светите молитви на светиите
и затвори ме в себе си като икона
за да възкръсна във светлинна доба
по клоните на устните ти