Преди да падне,
вечерта изпи утайката от сутрешното ми кафе,
оставено върху
крайпътната ти маса.
„Вали” – подаде й ръка чадърът
и цъфна като цвете.
В сънливия бележник пишеше
„На пролет е”.
Размотава Бог кълбото на надеждата
и стигна пак зеленото на преждата.
Въздъхна, с бурни ветрове,
настана време Син да призове.
Л.
Re: Не търси в аптеката от Bockpece на 29.03.2010 @ 10:01:44 (Профил | Изпрати бележка)
Задобряваш, Бедросян :)
В.
]
Re: Не търси в аптеката от mamasha на 29.03.2010 @ 09:34:59 (Профил | Изпрати бележка)
Красиво!
Особено ми допадна чудесната му образност! "... вечерта изпи утайката
от сутрешното ми кафе...", "... подаде й ръка чадърът..." - страхотно попадение са тези метафори!!!
Поздравления!
Re: Не търси в аптеката от Bockpece на 29.03.2010 @ 10:02:09 (Профил | Изпрати бележка)