Аз на земята, а ти горе във въздуха.
Или си сменяме понякога ролите?
И между приказки с лунички, ужасно бързам
златната рибка да открия в подмолите
на очите ти и тихичко да и пошепна,
(Не че много вярвам в такива глупости.)
да направи така, че от педя до шепа
да е само ъгълчето на две устни.
Да направи така, че всяка следваща песен
да е гушната във ръцете ти без причина.
И да се пее по детски и честно.
И да мога да кажа: Виж, другото мина.
Било е сянка на облак - такива сума ти.
Драскотина, оставена от котешка лапка,
кръстословица с две нерешени думи...
И после си грабваш шапката.
И после след толкова много сънуване
да се събудиш, и между моите криволички
да разчетеш: Най-истински се танцува
с някой, който не е „всички”.