а ла traveller
Понякога боли от сетива
и мракът лепне.
Понякога протягат ни ръка,
и пак не светва.
Понякога е полъхът на вятър,
разпръснал празните ни думи,
останал, изоставен и сираче,
облак непредочакано безумие.
Понякога мечтите са без звук,
понякога са ехо от мълчание,
прераждане е сянка на смъртта,
понякога ...
Понякога е винаги безвремие,
понякога е обич до споделяне,
понякога и бягството от себе си,
понякога не носи изцеление.
Понякога забравям си молитвите
и чакам на брега море на сушата,
понакога докосвам те във мислите,
понякога ...