автор: savaparvanov

Ицо е добър приятел. Обикновено не вдига телефона, когато му звъним.
Не сме сигурни какво се върти в главата му през повечето време, но изглеждa e щастлив със себе си.
Той е от хората, които вярват, че живеят в най-шибаната държава на света, където няма смисъл да се работи, понеже пари не могат да се изкарат. В резултат Ицо не работи. И взима достойно полагащата му се част от заплатата на баща му.

Ицо кара своята трийсета година сега.

За транспорт от Обеля до центъра не плаща. Ползва картата за градски транспорт на бащата, когато последният се прибере от работа. Ицо така и така слиза само вечер в центъра, да обърне някоя друга биричка. Биричката често я взима Данката, защото Ицо няма пари, а Данката го черпи, за да има с кой да си говори.

- Аре на по бира.
- Нема пари.
- Оф..аре, щи зема аз една-две бири.

Когато на Ицо му стане неудобно от тази вечно повтаряща се ситуация, но нищо не може да го накара да слезне до центъра след като се е примирил, че няма да пие безплатна бира, той автоматично става много зает.

- Аре на по бира.
- Няма да стане днес. Имам работа.
- Кои? Ти ли бе! Ква работа бе?!? Лелеее как ме дразниииш!!!

Когато на Ицо му е под достойнството да каже така нагло, че има работа, просто не вдига телефона. И така успяваме да се свържем с него веднъж седмично.
Ицо не харчи много от парите на баща си и Данката. И яде малко.
В резултат той се гордее, че е човек, който няма много разходи. Пестелив човек!

Ицо и Данката са от най-добрите ми приятели, а те не са много. Когато се съберем тримата е приятно и весело. Като тримата глупаци сме, но някак по изтънчени. Ицо пуска конспиративни икономически теории. Данката говори за най-големите небостъргачи и стадиони – очевидно изтласква силата на всевишните мъжки и женски полови органи в подсъзнанието си, където те се издигат до гигантски размери.
Аз философствам, а двамата ме псуват и ме карат да млъкна.

Данката съм го отписал. Той е за копане. Казал съм му го сто пъти. Не че го оплаквам. Той е сурово копеле. Носи на гърч и мрак. На нова година изпи половин литър уиски, повърна на паркета без да закачи леглото, след това заспа на леглото, а когато влезнахме в стаята, подхилквайки се да го снимаме, ни скочи на бой и за две секунди ни изкара в коридора. Затвори вратата, поспа още малко и след това си тръгна за вкъщи. Пеша.
Това, което ме притеснява най-много у него и което няма да му споделя, е, че някой ден ще намери момичето на сърцето си и няма да има вече нужда да се събира с другите двама глупаци толкова често. И най-суровите се огъват. На мен душата ми се размекна отдавна. Когато други неща се втвърдяват често, сърцето се размеква редовно. Хармония между дух и тяло. И много повече.

Данката не го мисля. Бачка и има апартамент. И служебна кола. Ама Ицко ме притеснява.
Той е като дете. Пълен с живот. И никаква организация, никакъв контрол. В мислите си е голям. И това е прекрасно. Ицо огрява с лъчиста енергия, с него човек се чувства леко и на хората им е забавно и интересно. Той е от малкото останали истински бохеми. Безгрижен и отворен към всичко.
Ицо искрено се вдъхновява от девойки. И споделя вдъхновението си често. Не е като Данката – сноб със смътни критерии. В последната година Данката ми е споделил два пъти приятни сексуални впечатления от момиче. Лятото в Борисовата градина, когато ми разказа как с една финландка са си бъркали в гащите по време на някакво особено събиране с повече алкохол. И преди две седмици в близката пицария на Иван Асен втори, малко след като от масата ни си тръгна Ина, съквартирантката ми от Норвегия, която беше дошла за малко.

- Дърви!

Преди две години, когато запознах и двамата със симпатичната Парижанка Касандра, видях Данката истински вдъхновен от момиче в нейно присъствие. Може би за първи и последен път. Дори се усмихваше широко и учтиво. Беше доста странно. Ицо тогава съвсем му изтърва края. Ръкомахаше и кракомахаше и прескачаше от тема на тема като заек. Дори почна да говори на измислен език с перфектен френски акцент. И Касандра го бъзикаше, въпреки че той тотално се влюби в нея и затова се държа като побъркан.
Но най-вълнуващото събитие за Ицо беше почерпката за подновената ми стая предпоследното лято.
Сложих си ламиниран паркет и боядисах стените в зелено. По случая поканих приятелките на Ани, моята приятелка. И Ани. Всичките млади и симпатични момичета, на брой четири. Поканих и Ицо. Казах му за случая, в аванс от няколко дни. Незнам какви неща му е родила главата през това време, но Данката ми се оплака, че е надул неговата. Мислено сигурно е изопнал всички момичета и хиляди други романтични неща. Когато групата се срещнахме в големия магазин „Хит” в Младост 2, Ицо трепереше от вълнение. Купихме пиене и салати и отидохме вкъщи. Разположихме разни яденета и питиета по ориенталски на новия паркет. Аз отидох да пускам музика от компютъра.
След малко при мен дойде Ани.

- Сава, Ицо е много пиян. Държи се неадекватно и се натиска на всички.
- Е глупости са. Ние току що дойдохме, кога да се напие. Отпуснал се е просто. Прави се.

Оставих случая настрана с едно бегло чувство у мен. Пуснах още две три песни. След това ме прекъснаха пищящите и тичащи в малката стая момичета. Гонени от опиянен от страст дългуч с дяволита усмивка до ушите. Ицо.
Реших да не се намесвам. Беше изключително смешно. Един нерез гони четири пищящи момичета в стая от 12 квадрата, девойките се хлъзгат по ламината и се опитват да не си наквасят чорапките в кьопоолу и тиквички с кисело мляко, нахвърляни по чиниите на пода. А другият Ицо, третият мъжки, снимаше с телефона.

Абсолютен учебникарски пример за ученическо напиване. Но на двадесет и седем годишен. Големи планове. Голям провал.
Поне Ани ми каза, че от един момент нататък е говорил само на Английски. Перфектен Английски, какъвто не е чут от него нито преди нито след случая.

По-късно анализирах видео материала. Чрез него можеха да се оборят определени обвинения срещу Ицо на основа нанесена телесна повреда:
Покрай гоненицата с Ицо Христина си нарани лошо коляното. Трябваше да го третират в болница и да пие лекарства един месец докато й мине. Един месец страдание за Хриси. И за Ицо, който само се опитваше да й се извини, но тя не му отговаряше на обажданията и сипеше огън и жупел по него през нас. Това почти го самоуби.
Но видеото ясно показваше как Хриси, не много принудена, може би само думичка или почесване от страна на Ицо, сама направи елегантен двуметров скок от любимия ми матрак Тед и се приземи на коленце върху ламинатната твърд. Видях го и на живо. Малко по-късно спеше на матрака, упоена срещу болката от изпития алкохол.
Видеото ясно показваше и един срамен за мен и Ицо момент.
Срамно за Ицо, защото ближеше страстно подколенната част и стъпалата на моята Ани. Къде на голо, къде през чорапите. Докато Ани му се хилеше с голямата си уста.
Срамно за мен, защото колкото и да превъртах този пасаж, нищо не можеше да скрие чистото щастие на Ани от това, че пияният Ицо и е налапал стъпалата. Тя не просто се смееше звънко. Тя чуруликаше с наслада.

Естествено Ицо се кротна след известно време и аз дори забравих за него. Грешка.

Запитвайки „Къде изчезна Ицо???”, възмутено забелязах къде е. Беше точно зад мен. Седеше мълчаливо, с блажена усмивка. И кротко повръщаше върху любимия ми матрак Тед. Прясно боядисаната в зелено стена до него се беше сдобила с огромно цветно петно. Ицко някак беше съумял да хвърли съдържанието на стомаха си на стената и да го размаже хубаво с блузата на гърба си.

Дори и в девети клас не съм виждал подобни чудеса след 150 грама текила.

……………………

На мен наистина ми се иска Ицо да има работа, когато казва че има работа. Иска ми се да прави разни далавери, за които никой не знае. И някой ден да дойде на вратата ми с усмивка на уста, пачка в ръка и бизнес план под мишница. Той е икономист! И Данката!
Но аз имам и много други мечти. Голямата част от които няма да се сбъднат.

Ицо се храни със информация, която придобива индивидуален живот в главата му. Комбинира много източници на дезинформация, от които се ражда велика теория за държавата ни. Която разкрива уникални за световната история икономически престъпления. Нечувани досега. Тръпки да те побият.

- Аз ви казвам! Няма такава държава! Такова нещо няма никъде по света! Това е куха държава, вие чували ли сте за такъв отрицателен икономически баланс?!?

- Абе пич. Нали Косьо на Калата ми разправяше как в Зимбабве с тяхната ежечасова инфлация са купували кило хляб за две кила пари. Без изобщо да гледат дали са с петнайсет или двайсет нули тея пари. Е те тва е уникално. В България няма нищо уникално. Имаме доста хубави жени. Но не най-хубавите. И разни самородни гении, повечето от които виреят на запад.

А той си продължава. И това беше отдавна. Преди кризата.

- Вие чували ли сте за някой, който с труд е направил нещо тук?!? Няма такива хора! Това е невъзможно! Всеки, който има пари, ги е направил или с далавера, или от наследство! За какво да работя, за 600 лева ли? За какво да работя за тея пари?!?

Знам ли. Той баща му не работи за много повече, ама ги храни всичките. Значи са пари.

- Ицо! Не разбра ли, че държавата по определение не може да се оправи? Защото държавата – това си ти. Ти проектираш своята несигурност и страхове в тея глупости за това как е супер зле, колко е уникално зле тая държава. Дрън дрън. Затворен цикъл. Ти така прецакваш държавата баце. Пренасяй си проблемите другаде, остави ни държавата на мира. Само я държиш в тоя обречен вид държавицата ни и не й даваш да се оправи. Айде моля те Ицко…остави я малко да си поеме дъх, та всички да заживеем по-добре!

И Ицо малко се кротна в следващите месеци. И като цяло дава по-доброто от себе си. Ицо е приятен и забавен събеседник. Говори много благи и смешни неща. И подскача от тема на тема, не ни оставя дъх от смях понякога. Пълен е с идеи. И си е чаровник момчето. Едно такова дълго и убаво. Той е и първият и най-добър шофьор от нас, единствен с технически познания. Веднъж дори ни вози до Солун с Вектрата на баща му. И в продължение на месеци беше искрено вдъхновен да дойде при мен в Норвегия, където в последствие отидох за лятото.

- За по-малко от 2000 евро няма да им работя на тия! – заканваше се Ицо.

Докато пътувахме на автостоп до Норвегия с Ани, Ицо продънил иначе твърдата кратуна на Данката с благославяния за мечтаната Норвегия. Дори бил доказал научно, че в Норвегия хората взимали по-висока реална заплата от Българите. Хвала! Данката ми изпрати малко смси по време на трансевропейското ми пътешествие, но повечето бяха красноречиви:

Are vzimajte go Ico v Norvegia, 4e ne se trae!!! I Boro Kosata vzimajte, 4e ne mlykva toq mamka mu!!!

Боро Косата наистина не млъква мамка му. Когато се събираме заедно в „Галерията”, всеки без Боро държи капачката си от бира в ръка. През пет минути някой хвърля своята на масата като знак за всички да извикаме в пълен глас.

- МЛЪКНИ БЕ!!!

Боро Косата млъква за части от секундата, прави две три автоматични гримаси докато разбие кода на психоатаката и продължава да мели на пълна газ. След няколко минути когато скоростта пак стане непоносима и пътниците ги е страх да не изпаднат в лудост, друга капачка полита към масата.
Данката ми разказа как лично е видял и чул веднъж Боро Косата да разгрява гласните си струни преди голямо говорене. В продължение на пет минути издавал разнородна гама от ръмжене и припявания.

- Затоплям си гласа, че не съм говорил от няколко часа, барем да не прегракна по средата на разговора, разбираш ли батка.

Психарско. И страшничко. Още повече след като Боро Косата почна да събира всяка свободна капачка на масата при себе си.

……………

Тази нова година направих голям купон в новата квартира.
И Ицо дойде. Беше странно стегнат и културен. Глътнал бастуна. Не съм го следял много, имаше над трийсет човека. Забелязах, че след два часа упорито почна да досажда на разни момичета, но някак безвредно. Някой ми каза, че в един по-късен етап дълго е седял пред вратата на кухнята и се е примолвал безуспешно на мацките вътре да го пуснат. А те май са били мацки с пичове. И са се забавлявали. Без него.
Малко тъжен момент. Но всеки е имал подобни.
А золумите ги свършиха други, но пък те съвестно си платиха в кеш за строшения полюлей, така че всичко мина окей. Бях взел еднолитров Teacher’s и изпих около 300 грама – количество, което за мен е допустимо само на нова година. Мисля, че двама-трима човека обърнаха по едно малко уиски от бутилката. Останалото го изпи Данката. След няколко дена като се чухме, каза че е наблягал на Bushmills в онази вечер.
На сутринта след купона се събудих и отидох до тоалетната. След това влезнах в голямото помещение да видя как е. Само Джони и Ицо спяха на две отделни легла. Умерена кочинка наоколо и всички останали ги нямаше. Отидох да си доспя.
На обяд Ани ме разбута.

- Сава, видя ли?!? Ицо е изчистил всичко!
- Стига бе!

И верно. Всичко беше изчистил. Само пода не беше измил. Знаех си, че има хляб в това момче! Най-после…толкова хубаво ми стана на душата.

………………………..

Дупето на ани –двамата му се радваме, обсъждаме го, галим го, глезим го, издигаме го в култ и му даваме отделен живот. Той е третият човек в семейство ни, нашето бебе.
Ани:

-Мисля, че те са сиамски близнаци.

Толкова е прекрасно да живея в стая от 40 квадрата в центъра. Господар. В тези вечери, когато момичето, което обичам, лежи до мен. Да заровя лице в косата и…

- Ани…косата ти мирише на повръщано.

Вдигнах припряно главата й и помирисах възглавницата. По-доловимо повръщано. Захвърлих възглавницата на далече в покрайнините на стаята и подуших леглото отдолу. Съвсем на повръщано вонеше!

- ЛЕЛЕЕ…ИЦООО!!!

Една седмица. Една седмица злокобната миризма бавно се е просмуквала нагоре, за да покоси естественото бебешко ухание на Ани. И да разкрие измитото, но нагло престъпление…

- Ама Сава, чакай малко – каза Ани загадъчно – Тук спаха Ицо и Джони. Ние не знаем кой на кое легло е спал…значи не знаем кой е повърнал!

Надеждата умира последна. Може би доброто най-накрая е възтържествувало и светът се е събудил без зловещите киселини от полувегетарианският стомах на Ицо, които разядоха стената и любимия ми матрак и нито пребоядисване, нито пране успя да ги заличи.
Никога няма да узнаем със сигурност

………………..

- Ебати…много е студено в тва АРТ кафе! Верно ли ще дойде Ицо? Аз го отписах съвсем…много работа има напоследък. А! Ето го бе! Идва!

И верно дойде. Гордо изправен и позитивен, както почти винаги. Носеше тетрадката, в която записа всичката необходима информация за изграждане на ферма за охлюви, с която се сдобихме при срещата ни с шефа на Националния Охлювъден Клъстър – НОК. Ние с Данката мрачно обяснявахме на Ицо в един глас, че откакто кризата удари земеделските пари от Европейския съюз, финансирането на ферма за охлюви по програмата „млад фермер” е в историята. Външно финансиране вече няма и това е.
Аз се опитах да офертирам за алтернативната идея един съученик на баща ми, който върти добър бизнес с жена си и има пари.

- Знам, че при вас са идвали доста хора с подобни предложения. И „избирателната пропускливост”, особено на този етап, съзнавам че е…
- Нулева. – рече жена му.

И така. Светът е голям и други възможности дебнат отвсякъде.

- Абе Ицо! Мама ти комбайнерска, ти ли си повърнал на леглото на нова година?!? Ние с Ани толкова се зарадвахме, едно такова хубаво ми стана на душата, че си изчистил, а ти мазно копеле такова си го направил да си замажеш гузната съвест. А? Мамка ти…

- Е аз още тогава ти казах бе пич. Нали ти звъннах да ти кажа, че съм повърнал на леглото.

Много съм го слушал какво ми приказва в омаяната сутрин на първи Януари.