Риших да кръстя днес магарету Пегасчо,
та белким са окултури и то,
да земи, та да литни кату вятър,
а не да са запъва на леда и да си проси бой.
Ма на...Пегасчу уж, а пак си е магаре
и във кратуната му сал един мерак,
как да са тръшни у Кратунци на мегданя
и да са утъркаля в тоя прахоляк.
А после с пълен глас да ревни кат разпрано,
че да го чуят даже в горна маала
и да си каже всеки:"Уж с крила, ама магаре,
не става за Пегас със таз кратуна наместо глава!"