Ако имах вълшебна пръчица...
Бих дала на хората криле,
та като една добра орисница
да създам за мечтата лек.
Бих дала на животните език
да говорят нежно, диво, мелодично,
и да пеят песните си в стих.
Бих дала на цветята интелекта
присъщ на разумния човек,
за да пресъздават свойта красота.
На океана живот бих дала
в своето спокойствие и бурна ярост
чувствата си да излее като хала.
Бих дала на гората глас
и славеят във нея дом да свива,
а тя да го приспива.
На тревата бих й дала сила
да расте без страх, висока
и да се бори срещу буря зла.
И човека бих дарила с обич,
вечна, силна доброта
и сърце, преливащо с любов.