автор: nikoi

Поскърцва покривът от стъпките на натежалата луна,
която ще роди непожелано откровение
и март се готви за пътуване, и март се готви да отплава
далеч от настоящето си и далеч от мене.

Ще го последва ли и сетният ми недовършен смях,
попил в лилавите искри на теменужките сред шумата?
По пътя му ще се издигне ли като стена от прах
страхът, за който не намирам точни думи?

Не знам... Но март се готви да кърви обилно,
преди април да си повярва, че е първороден.
Пътува март към извора на първопричините,
а аз се спускам към сърдечните си корени

като дърво, което знае, че пустинята настъпва
и на подземната вода е благодарно до върха си.
Март си отива, а животът постепенно се отдръпва,
за да позная с теб онези тучни и зелени пасища..