автор: Haramiata

Любовта е цел на грижите ми и съдба е.
Гнети ме и подмамва, мъчи и ласкае.
Амур безумно ме влече към красота
а ревността погибел сигурна вещае.
Любовта ту рай ми сочи, ту ме отблъсква,
ту със блага отрупва ме, ту ги отнема.
Душата моя и сърцето, духа и разума ми също
ту в лед захвърля, ту пък в зной .
Войната таз кога със края си ще донесе покой?
Кой има власт скръбта да замени със радост?
Кой на труда ще ми изпрати мирна сладост?
Кой в небесата дверите ще ми отвори?
Кой край ще сложи на моите мъчения?
Жадта ми кой ще напои, и вас ще утоли, влечения?