(... по-скоро градовете Медан и Паданг, намиращи се на о-в Суматра; гр. Манадо – о-в Сулавези; о-в Сиау) - 1-ва част
Цветовете
Земята
Изглежда, че цветовете тук не са на почит. Обикновено започват със зелено и завършват с кафяво. Разнообразието от кафeви нюанси се дължи най-вече на щедрото присъстие на кал, мръсотия и боклуци. Все пак зеленото е ненадминато, особено там, където човек няма кой знае какъв достъп, за да го опарцаляви по всевъзможни начини.
А между зеленото и кафявото се мъдри едно голямо СИВО, което заинатено седи върху асфалта и няма никакво намерение да мръдне. Ако все пак нещо е в състояние да го избута, то това е всевластната мръсотия или отново кафявото, черното-кафяво, досадното кафяво.
Сивото обаче не е за подценяване, намерило е своя начин да господства над този свят, дори за няколко месеца в годината. Загнездва се високо в небето – в облаците, и не ще и да чуе за нищо. Отмъщава си на мръсотията, но без особен резултат. Пръска дъжд навсякъде, всеки ден, непрестанно, уж да измие асфалта, да измие себе си, да стане отново сиво, но резултатът е – още повече и повече кал, или кафяво...
Цялата модна, тенденция в дисените на индонизийските платове е отново в гамата на тъмно кафявото, тъмно зеленото и тъмно синьото. Опитвах се упорито да наложа бялото, светло розовото, и въобще всеки възможен светъл цвят (доколкото ми го позволяваха големият син куфар и червена чанта), но в крайна сметка единственото, което спечелих, беше яко търкане на мръсните петна от дрехите, преди да влязат в пералнята.
Извод: Безмислено е да се правиш на много шарен в свят, където модните тенденции са различни.
И още: Дано зеленото удържи провокациите на лежерното замятане на какъвто и да било боклук от страна на тамошните жители.
Водата
Останалото е синьо
(Все още синьо... Кой знае докога?)
Дълбоко синьо, прозрачно синьо, пълно с живот синьо. Влизаш в синьото и онемяваш от разнообразието на форми, цветове, движения. Въртиш се напред, назад, встрани. Усещаш, че пощуряваш от желание да бъдеш риба сред рибите и да плуваш и плуваш ... без липсата на кислород да те изплюва непрекъснато на повърхността на водата, точно когато си видял - „какво точно, всъщност беше това!”. Гмуркаш се на същото място, но нещото си е отишло.
Подобие на извод: Възможно ли е цветовете да са намерили своето спасение там – във водата?
Звуците
Земята
Едно голямо ехо от бръмчене на мотори, клаксони и думи, неразбираеми, бутащи се, капризни, незатихващи, мързеливи, които лепнат по ушите и дори да сложиш ръце върху тях, с цел да ги запушиш, спасението е – „по-добре дръж ръцете си естествено, щото единственото, което ще спечелиш от цялото това упражнение е една досадна мускулна треска и пламтящи в червено уши”.
В това клокочещо нещо от звуци изкача и смях, той поне не е от бутащите се. Напротив, дърпа те, обръщаш се, ама като не разбираш езика му... От сочещите към теб детски пръсти и широки усмивки, ти става ясно накъде духа вятърът. Причината за веселбата си ТИ – „бялата мечка“ на екватора.
Извод: (Възможен единствено, когато си вече далеч от там): Какво щастие, че чух със собствените си уши, това, което не разбрах.
Водата
Добре, че рибите не говорят, иначе щяха да изгубят поне половината от чара на загадъчните си цветове...
Тук-таме се виждат части от счупени огромни черупки на миди. Казваш си: „какво щастие, че не съм бил там, когато хищникът е засищал глада си, „схрусквайки” някак си огромните черупки. В противен случай, щях да оглушея“.
Кой каза, че водата говори само тогава, когато плиска вълните в брега!
Извод от няма и къде: Колко ли време ще ни е нужно, да разберем, че не всичко се върти около нас - хората?
(Следва продължение)