автор: valiordanov

Вместо смог, над града се извиват
недочути от болка стенания,
а роса във земята попива
от сълзи, от печал, от ридания.

Тишината камбанено плаши
недостъпните падащи капки,
а цветята във своите чаши
сбират мъка и себе си цапат.

От намръщени облаци черни
светлината поглъща смирение
и не смее от страх да погледне
към дъгата, за избавление...

Цензурира се слово и дишане.
От безплътие има безкрайност.
Няма ритъм в житейското стишие,
за рушвети кипи всеотдайност.

Всеки спомен потъва в забрава.
Битието е като рулетка.
В нашата побъркана държава
нормалните са зад решетки!