автор: janita

Искам да обичам - но не мога!
искам да говоря - но мълча!
Искам да се любим, но не мога!
Просто аз не мога да греша!
А в това е и тъгата моя,
не излизам гола на дъжда
и не среща погледа ми твоя,
не забравям свойта самота.
Ах, защо ли е така, защо ли?
И защо отново съм сама?
Но чета и във очите твои,
вече мъничко от моята тъга.
Колко страшно е когато сам
ти отново си излязъл на дъжда
и на хоризонта, даже там,
няма ничия протегната ръка.