автор: patladjancho

2 откъс от " Бяла тишина"
И тъй като с Кони не откриха абсолютно нищо съществено за картината на италианската художничка, в петък Марси реши да излезе по- рано от работа и да посети отново онова малкото антикварно магазинче, от което с Катрин я бяха купили. Взе такси, щеше да стигне по- бързо. Даде адреса и то я откара в малкият квартал близо до индустриалната част в края на града.
Когато стъпи на тясната, не асфалтирана и кална уличка огледа дългата редица от магазинчета, наредени едно до друго. Погледна към визитката с адреса, което все още държеше в ръката си, не напълно сигурна, че точно това беше мястото. Първият и единствен път, когато бяха идвали тук с Катрин беше преди повече от два месеца, а сега мястото й се стори не точно същото.
- Изчакайте ме тук, моля! – подвикна на шофьора на таксито през прозореца на предната врата и се отправи на долу по улицата, спирайки пред всеки един от магазинчетата по отделно.
Подмина един мебелен и един за риболовни и туристически стоки. Следващият беше празно помещение отдавано под наем. Спря се пред остъклената витрина на съседният до него като в първият момент й се стори, че не е това, което търсеше. Пред погледа й попаднаха кристали, книги за духовно лечение, съновници и чуждоезична литература. Не се реши да влезе, убедена, че не е същият магазин. В този, който търсеше, нямаше вуду елементи и подобни шантави неща. През стъклото можеше да види младо момиче, на около седемнадесет- осемнадесет с дълга, черна коса до кръста, украсена цялата със сини кичури, с черен лак за нокти, множество обеци по лицето и силен тъмен грим, издокарана в рокля излязла направо от шейсетте, да й се усмихва подканващо иззад щанда.
Но тъй като номера беше същият, Марси отвори врата и влезе. Звънчето над вратата звънна. Вътре беше изключително студено, като в хладилник. Тя се приближи до момичето и извади от чантата си снимките на картината, които бе направила миналата седмица.
- Добър ден. Купих тази картина не отдавна от вашият магазин. Струва ми се. – Марси й подаде снимките. Момичето ги взе и ги погледна, но не каза нищо. - Интересува ме дали имате някаква информация за нея. Нещо, което да ми помогне да разбера нещо повече.
Момичето продължи да мълчи, все още гледайки надолу.
- Единственото, което знам е, че е нарисувана от италианска художничка. – продължи Марси. – И тъй като я купих от тук, си мислех, че вие бихте могли да ми кажете нещо повече за нея. От къде сте се сдобили с тази картина?
Момичето гледа снимките още няколко замислени секунди, вдигна очи към Марси за кратко и отново ги заби надолу в снимките като продължи да мълчи.
- Е, ще ми кажете ли? Знаете ли нещо?
- Не! Вървете си! – протегна ръка и й върна снимките.
Марси ги взе объркана от грубостта й и ги пусна обратно в чантата си най- отгоре. Нямаше го приветливото усмихнато лице, когато влизаше.
- Този магазин вече не е същият. Както виждате тук не се продават вече нито картини, нито антики.
- Разбирам, че вие не можете да ми помогнете. Но жената, която работеше тук миналият път, когато купих картината…
- Тя също не може да ви помогне.
Марси реши, че това е един разговор, който момичето определено искаше да избегне.
- Тогава, дали бих могла да я потърся за да говоря с нея…
- Не! - От яростното и уплашено лице насреща й, тя започна да осъзнава грешната посока на разговора.
- Имате ли адреса й или нещо подобно…
- Не можете да говорите с нея. Тя е мъртва. Онзи луд човек уби нея и съпругът й.
Тръпка, която нямаше нищо общо с ниската температура в магазина, пробяга по нея. Стомахът и се сви на две в предчувствието, че имаше нещо много лошо в това да е тук. Уплаши се, че можеше изведнъж да покаже своята неуравновесеност. Трябваше да се маха. Концентрира се да подтисне любопитството си, като се опита да убеди себе си, че от тук не може да се научи нищо повече. Няма смисъл да се задълбочава. Въпреки това тревогата, дори и да звучеше доста надалеч в съзнанието й, беше там.
- Вижте! – каза момичето, - Не мога да ви помогна с никаква информация. Съжалявам. Нова съм и от скоро съм тук. Не знам какво точно се е случило с предните собственици, но ако искате съвет от мен- не ви е нужно да знаете. Просто си вървете.
Марси не направи нищо. Страхуваше се да настоява прекалено като задава още въпроси. Просто реши да я послуша и заотстъпва назад към вратата. Излезе и се затича към таксито без да се обръща назад.