автор: vitoriovitalis

127. Празникът


От сутринта в къщата цари радостно оживление.
Цяло лято Вито се излежава по до късно, но сега се излюпва рано. След закуска той се изтупва с нови дрехи и излиза на стълбищната площадка.
Прекрасен септемврийски ден. Канадските тополи край тротоарите са пожълтели. Широките им листа радостно греят на слънцето. Безсмъртните Класици гледат благо от фасадата на хотел Замбези.
Полицията е отцепила площадчето пред Партията. Чистият, прясно измит паваж блести като в детството. Няколко подранили първенци в труда пристъпват от крак на крак под ажурния балкон на бялата сграда. На тъмните им, старателно изгладени костюми се полюляват и пробляскват ордени и медали.
Един по един пристигат, елегантно облечени, и партийните шефове. Те свойски се здрависват с чакащите и ги поздравяват с големия празник. После, оглеждайки се наоколо, се шмугват вътре в Партията. Оттам излизат други развеселени другари.
Една черна кола се опитва да премине през кордона. Сърдитият полицай се приближава към нея. От прозореца мъжка ръка размахва червена служебна карта. Вито рязко блъска вратата и се връща в къщи.
- Нашите идват !
В кухнята баба Мери мие ръцете си на мивката. Леля Божа
почва да се суети. Дедо Вано е нагласен за празник и седи на леглото като истукан. Боби продължава невъзмутим безкрайната си закуска.
Външната врата свойски се отваря и нетърпеливият глас на Лила звънва в салона.
- Мамо, како, къде сте ?
Жените излизат една по една от кухнята. И леля Нади се
появява на задната врата. Целувки, прегръдки... Момчетата се измъкват навън.
Замбези-то е бързо разтоварено и изчезва по задачи. Председателят Ян махва приятелски през оградата на жените, струпали се да го посрещнат на стълбището. Тупва по главите порасналите през лятото синчета, но не се качва в къщата. Бърза да се присъедини към излизащите от входа на Партията местни водачи.
От площада се чува радостното бумтене на високоговорителите. Манифестацията в Белвил по случай годишнината от Есенната Революция ще започне всеки момент. Вито няма работа в къщи и се измъква през вратичката.
Гърбовете на шефовете изчезват зад ъгъла. Ръкоплясканията и виковете на тълпата оповестяват излизането им на естрадата. Гласът на Тасо от високоговорителя ги съобщава един по един - с всичките им постове и титли. След всяко име се чуват одобрителни аплодисменти. Говорителите на Радио Белвил също ръкопляскат пред микрофоните.
Пръв, разбира се, е Крас. После са неговите помощници в Партията. Следват кметът на общината и неговите заместници. Генерал Пери е изрично споменат. С офицери от гарнизона – малко тайнствено добавя Тасо. Така пише в сценария.
Вито минава през пустата градинка на хотел Замбези. Горе вдясно се виждат говорителите на манифестацията, скупчили се на малкото балконче на Патищата. От него надолу се спускат черни кабели и жици, водещи към гърба на дървената естрада, където са озвучителите. Чичо Тасо вдъхновено размахва купчина листове в ръцете си пред микрофона. Дошъл е редът да спомене всевъзможни първенци в труда и професията, които смутени излизат на трибуната и се подреждат зад големите началници. На тях не се ръкопляска.
Под липите на Главната улица не може да се проникне от бързащи хора. Всички искат да заемат по-предни места в шпалира, образуван от двете страни на манифестиращите. Те вече идват по улицата откъм Джамията.
Вито тръгва нагоре, докато множеството се разреди. Той пресича Главната при страничния вход на ресторанта. Най-сетне чува по високоговорителя, макар и малко неясно, и името на баща си сред гостите на Белвил. Можеха да го кажат и по-рано. Надути провинциални величия !
Той заобикаля Минералната баня по празните улици. От отворените прозорци и врати на къщите мирише на вкусно. Момчето преглъща слюнката си. В дома на полковник Карис вратите и прозорците са затворени. Стъклата са облепени с оризова хартия. Пердетата са спуснати. Под чардака и в градината всичко е прибрано. Вито усеща някаква тъга. Гърлото му се свива от мъка. Така става преди заминаване. Как лети времето !
Манифестацията е тръгнала. Той едва си намира място между хората, стърчащи на тротоара откъм Банята, за да я погледа. Прииждащите колони са малко разбъркани. Но колкото приближават централния площад, толкова по-стройни стават. Партийните секретари сноват край редиците и подвикват на изоставащите. Лицата се вдигат. Погледите засияват. Ура, другари ! Ура-а-а !
Вито използва една пауза между крачещите по войнишки блокове на две предприятия и бързо пресича улицата. Пред фурната е застанал чик’Мицо с хлебарската престилка. Трие челото и гърдите си с бялото памучно кепе. След малко ще почнат да вадят от пещта баниците и гювечите. Момчето поздравява вежливо по-малкия брат на дядо си.
Уличката зад Киното също е пуста. Вито минава близо до къщите, за да не го забележи натрапникът Сашо. Луничавият ще наблюдава отвисоко манифестацията. Той се е надвесил на парапета на балкона. Вратата към стаята е отворена. Главата на сестра му се мярка отвътре. Дошла си е за празника.
Зад оградата на Офицерския дом шетат келнери. Масите са покрити с бели покривки. Войничета премитат дансинга. Вито завива към Банката, но за по-напряко минава през рехавата градинка на лятното кино. Розовите храсти още цъфтят. Той пие вода от чешмичката и вдига глава. На стълбището на Горното кино има места.
Оттук целият площад се вижда като на длан. Героят весело гледа към естрадата. Небето синее. Високоговорителите бумтят. Хората викат. Подредените човешки маси бавно се движат между тълпите зрители. Всички махат с ръце.
Вито упорито търси между дребните фигурки на трибуната баща си. Ето го - обяснява нещо на чичо Каме. Чак на третия ред - в самия ъгъл. Под големите брези, размахващи още зеленеещите си гъвкави клони. Затова не можа да го открие веднага.
Затова пък на дългия балкон на Емето се виждат всички от махалата. Заро е сложил ръка на рамото на Пит. До него са Оги и Тони. Пат крие фаса в шепата си и сегиз-тогиз скришом дърпа. Ей го и Боб долу на тротоара, вдигнал нагоре глава. Наведен, Емето му маха от парапета. Качвай се !
Знамена, портрети, плакати... Човешки глави, плуващи в река от вдигнати ръце. Музиката гърми от високоговорителите. Гласът на Тасо я прекъсва, за да съобщи на зрителите кой дефилира в момента пред градските първенци.
Колоните скандират лозунги в прослава на Партията и нейните ръководители, които уверено ни водят към светлото бъдеще. Търторейки и хвърляйки черен пушек отзаде си, през площада преминава огромен макет, драпиран в светлосин плат. Върху него местните физкултурници правят разни упражнения. Това трябва да е кулминацията.
Но по неписана традиция всички манифестации в Белвил от двайсетина години насам завършват по един и същ начин. На безопасно разстояние от фамозния макет съвсем сам марширува елегантно облечен възрастен господин с козя брадичка и контешки мустаци. Той носи високо в ръцете си националния трикольор. Това е доктор Тишан.
Гражданството сърдечно го аплодира. Както винаги. От официалната трибуна ръкопляскат вежливо. Политическите спомени са още свежи и двусмислени. Именно по този начин преди години най-ученият представител на мълчаливата бежанска плеяда изрази своя протест - срещу планираното от Партията федеративно обединение със Запада, продиктувано от Великия Вожд на всемогъщия Континент. То щеше да откъсне от Севера целият Белвилски окръг.
Тогава властниците прехапаха устни, защото не можеха да кажат нищо срещу този красноречив акт на национално самоопределение. А Учителят Тома набра кураж, за да се противопостави на безумната идея в Националния Комитет. Сега, забравен от всички, гранитният му бюст гледа със задоволство отминаващия гръб на доктора. Къде си, Карис, да видиш това ?
На естрадата излизат танцьорите от Ансамбъла за народни песни и танци. Те заемат местата на официалните лица. Шефовете се изнизват един по един надолу по тясната дървена стълбичка. В същия ред, по който са се изкачили по нея. Чичо Тасо събира листовете и изчезва от балкончето на Патищата с колежките си. Доволни и весели, хората започват да се разотиват.
Вито слиза по широкото черно стълбище на Киното с надежда да види някой приятел. Отива чак до часовника на общината, но в тълпата не се появява познато лице. Той обръща назад.
По говорителите вече са пуснали празничната програма на Радио Фила. Като по чудо, площадът и улиците към него са се изпразнили за нула време. Тук-там подтичва някой закъснял минувач. Две момичета, хванати под ръка, се разсмиват, минавайки край момчето.
На опустялото стълбище на Киното излиза човекът със синята престилка. Той подпира на вратите голям рисуван плакат, щедро нацапан с разноцветни бои. Утре вечер на градския плаж ще има Венецианска вечер. Интересна програма. Свири оркестър. Разхладителни напитки. Топла скара. Вход свободен. Човекът слага катинара и затваря Киното. Днес то няма да работи. Той слиза по стълбището и се прибира да празнува у дома си.
Изпотените танцьори в народни носии още се помайват със зачервени лица под сянката на брезите. Дългият балкон на Емето се е опразнил. Слънцето почва да напича.
Пред количките за продажба на лимонада и бира вече няма никой. Ледът се е разтопил и водата е изсъхнала. Продавачът с бяло кепе на главата се прозява. Момчето се стресва. Да не закъснее за празничния обяд ?
В кухнята масата е обърната успоредно на дядовото легло. Всички вече са седнали, жените сервират.
- Хайде, бе ! Къде се изгуби ? Ние гледахме манифестацията от балкона на Емето. Все едно че бяхме на трибуната - даже по-високо ! – Доволен от себе си, Боби бърза да грабне чинията със супа, която му подават. Самохвалко !
Ян и Кузи седят един срещу друг на председателските места. На леглото е старият с внуците. Жените са отсреща. Мери и Божа – в средата, Лила и Нади – откъм мъжете си.
- А Бата ? – Леля Нади плахо се оглежда. – Къде ще го сложим да седне ?
- Като дойде, момчетата ще се сместят на леглото ! – рязко й отговаря Кузи. Нещо не е на кеф.
По принцип долу на етажа старите нито пият, нито пушат. Без ракия за Кузи и без цигара за Ян, празничният обяд е малко безсолен. Дори бира няма. Но изгладнелите, възмъжаващи момчета нагъват така, че ушите им пращят. Кокошките в курника са намалели с два броя. Всички се хранят мълчаливо.
Скромното пиршество е в разгара си, когато неочаквано на вратата на кухнята се появява Бата. Той е доста пиян. Напоследък му се случва често.
- О, фамилията обядва без мене ! – Нади го гледа с пребледняло лице. Леля Божа става веднага и се засуетява край стола си.
- Бате, ела да седнеш тука ! Има място, има... – Инженерът маха презрително с ръка.
- Не ми се полага обяд ! Аз ще обядвам в мината ! Не съм заслужил да седя с високите гости ! Аз не съм революционер ! Аз съм враг на народа ! – Той надува гърди и изкрещява с всичка сила:
- Да живее Великата Есенна Революция !
- Пляс ! – Кузи скача от стола и зашива страшен шамар на сина си. Коравата миньорска ръка отхвърля инженер Бата почти до вратата. Нади започва да клати с отчаяние глава. Изглежда, че всеки момент ще се разплаче.
- Така значи ! Добре, няма да ме видите повече ! – Почти разплакан, с изкривено пурпурно лице, най-големият внук на дедо Вано изхвърчава от къщата. Външната врата се тряска така, че дори стъклата в малките дървени рамки зазвъняват.
Напразно старецът вдига и сваля ръка от мястото си на леглото, мъчейки се да умири като едно време развълнуваната фамилия. Устата му се отварят, гласът му не се чува. Ян се държи на положение, но и той е разтърсен.
- Спокойно, момчето преживява нещо.
- Ма защо така ма, мамо ! Може ли така ? – Лила се
разревава вместо по-голямата си сестра.
Баба Мери е станала бяла като платно. Устните й – тънки, тънки, но не казва нищо. Божа се тюхка и вайка, хвърляйки укоризнени погледи към сприхавия зет.
Нади се е вцепенила. Държи лъжицата, но не се храни. Кузи топи нервно залци в чинията. Дъвчи енергично с квадратната си брадичка и мърмори нещо неразбрано, мъчейки се да уталожи гнева си.
Вито се чуди какво да прави. Само Боби се пресяга към панерката, за да си вземе още хляб за манджата.