Въпреки възрастта си, г-жа Анна имаше
множетво разнообразни интереси.
Тя се интересуваше много от здравословния начин на живот, който включваше няколко основни положения. Бе убедена, че българинът не отдава необходимото внимание на този въпрос. Тези мисли ù се въртяха в главата, докато се приготвяше за курса по танци, който посещаваше два пъти седмично. Огледа се за последен път в огледалото, все пак в курса бяха предимно млади хора и тя трябваше да изглежда лицеприятно. Разбира се, беше с един от копринените шалове от своята колекция и перлена огърлица, както винаги, косата ù, слава богу, не се нуждаеше от нищо - беше естествена красива рамка на лицето ù. Излезе. Докато чакаше асансьора, спря поглед на вратата на съседката - някаква мисъл мина през ума ù, но тя дори не я оформи, защото бързаше. Когато се прибра, пак погледна към съседната врата и сега мисълта се появи съвсем точно: „Хм, не беше виждала госпожа Мария... от кога?” Май преди два дни видя остроносото ù лице да наднича по навик от вратата - все слухтеше, кой, кога, къде, защо... Сети се и друго - нещо, което дразнеше всички съседи - надуваше телевизора до край, защото имаше проблеми със слуха. Но снощи и предната вечер бе много тихо. Да, това бе странно. "Ако и тази вечер е така, ще помисля какво да направя". Старицата живееше съвсем сама, преди 3 години почина и синът ù. Странна птица беше тя, от тези, които малко хора могат да понасят - никого не пускаше вкъщи, но трябваше да знае какво става в другите. Г-жа Анна имаше честта да бъде допускана от време-навреме зад нейната врата. Преди година тя ù намери една бедна женичка да идва два пъти седмично да почиства, защото виждаше, че старицата е занемарила много дома си, все пак бе на 85 години.
Сутринта г-жа Анна бе вече наистина разтревожена. Каза на домоуправителя, но той вдигна безразлично рамене. Тогава тя се обади в полицията.
Надвечер се позвъни. Тя очакваше, че ще дойдат първо при нея - нали са врата до врата. Човекът се легитимира - следовател. Каза, че старицата е открита мъртва, от рана на главата - дали е паднала и се е ударила, или смъртта не е естествена, щяло да се уточнява. Не ù се стори много заинтересован, а и защо ли - някаква си старица, без никакви близки, вероятно бедна пенсионерка.
- Госпожо, бихте ли ни казали нещо повече за починалата. Доколкото разбрах, общувала е само с вас.
- Какво ви интересува?
- Познавате ли някой от роднините ù? Как живееше? Вероятно скромно, като пенсионер...
- Няма близки, синът ù почина. Свадлива и необичана жена беше. Сега, като стана дума, наистина живееше по-добре от повечето пенсионери...
- Допълнителни доходи ли е имала? Може би е давала стая под наем?
- О, не, нито тя щеше да търпи някого вкъщи, нито нея някой щеше да я изтърпи. Единствено една чистачка влизаше при нея, аз ù я намерих.
- Знаете ли адреса ù?
- Не, но имам телефона ù. Извинете, но мисля, че тя е грешна следа.
- И защо? - малко присмехулно каза инспекторът.
- Да видим първо дали е убита, може да е естествена смърт, все пак беше на възраст. Г-жа Анна стана, давайки да се разбере, че за нея разговорът е приключен.
След няколко дни при нея дойде същият инспектор.
- Госпожо, съседката Ви е убита. Ще трябва да си поговорим повече. Обадете се на прислужничката.
- Инспекторе, ако ми кажете приблизително кога се е случило...
- И защо да Ви казвам?
- Виолета, слугинята, се отбиваше при мен понякога. Преди три дни беше при мен, пихме кафе, побъбрихме, тя за никъде не бързаше, има много сериозни проблеми - сподели ги с мен, после стана време за вечеря и аз я поканих да остане. Така че в сряда беше тук до 21 часа.
- Хм, убийството е станало наистина около 20 часа, в сряда. Вие създадохте чудесно алиби на тази Виолета. И все пак, ударът не е бил много силен, малко ù е трябвало на старицата. Така че може да е нанесен и от жена. Помислете, все пак не сте ли чували за някаква роднина.
- Има някаква племенница, но нито съм я виждала, нито чувала, освен това живее в чужбина.
- Вашата съседка има пари в две банки и намерихме доста вкъщи. Мотивът може да е свързан с тях.
- Сериозно?! Всички я мислехме за не особено заможна - няма скъп джиесем, или плазмен телевизор, нито пък кола... Съпругът ù не беше с доходоносна професия. Синът ù работеше в Личен състав на една медия, не знам точно коя. Но тя си беше много стисната, цепеше стотинката на две. Явно е била от хората, които обичат да си броят парите. Не могат да им се наситят и искат да са все повече и повече... Алчност.
- Да помислим, откъде има тези пари?
- Не знам... Винаги казваше, че синът ù, макар и покойник, се грижи за нея, и странно, някак лукаво, поглеждаше към снимката му.
- Благодаря, госпожо Анна. Аз съм затрупан с работа, при тази ескалираща престъпност... Но ето телефонът ми - ако се сетите нещо, обадете ми се.
Г-жа Анна не можа да се съсредоточи върху телевизора, мислите ù се върнаха към съседката. Алчност... До къде може да доведе тя? Бе живяла достатъчно, за да знае - до всичко. То е като зависимостта от наркотици, хазарт, алкохол и т.н. Зависимост, готов си на всичко, за да я задоволиш. Но как една пенсионерка ще има такива приходи? Мисълта премина като светкавица през главата ù - изнудване! Кого, за какво? Тя отдавна не контактуваше с никого... Два пъти бе се разминавала с една жена, излизаща от съседката ù. Тя каза, че е лекарка, но доколко е вярно... Снимката, все гледаше към снимката на сина си...
Г-жа Анна се обади на инспектора и го помоли, когато има време да я посети.
Когато се видяха, тя настоя да отидат в съседния апартамент. Запъти се право към снимката. Махна картона с поставката. И двамата се взряха в листа, който бе там, зад снимката. Разгърнаха го - някакъв документ, ксерокопие.
- Знаех си! Инспекторе, това определено ще Ви доведе до някъде. Оставам Ви да проучите що за документ е и с кое име е свързано, кого е изнудвала. Така ще стане ясно откъде има толкова пари, а вероятно ще се появи и мотив заслучилото се.
След време инспекторът се обади на г-жа Анна по телефона:
- Бяхте права. Искала е пари от една жена на висок пост в една централна медия. Последната се е издигнала по стълбицата на йерархията, но е имала само диплома за нещо, свързано със селскостопанска техника. Суета, не е искала този факт да стане известен, а синът на убитата е знаел и имал доказателство за това. Старицата е увеличавала непрекъснато сумата и при последната им среща, гостенката ù, в пристъп на гняв от непоносимата ù алчност, я ударила по главата с един свещник. Не е предполагала, че това ще доведе до смъртта ù... Какво ли не правят хората от суета?! Благодаря Ви, госпожо.
- Да, алчност, суета... на пръв поглед не кой знае какви пороци, но до къде могат да доведат!