Една дива овца с потекло, че и с име,
на баир министерски тревица пасеше.
Но докато набъбваше нейното виме,
нещо диво и овче ума й бодеше.
Значи тая трева, дето тук е порасла,
си е същата, както онази отсреща.
От което естествено, става ми ясно,
далавера тук има, и то се усеща.
И решила, че вече света е разбрала,
тя забляла - да чуят по къра овцете.
И подели те в хор – „Ах, къде е морала?
От тревата ни, молим ви, долу ръцете...”
От шума непривичен овчарят се стреснал
и прекъснал решително овчата врява.
Както другите дивата - кротко и лесно
на стъргáта разкрачена чинно застава.