Езикът е лилав
От розовото вино
Опитвам да съм прав
Но скоро ще се килна.
Главата се върти
А мозъкът отказва
Разбитите мечти
Вместо хайвер намазвам
На твърдата филия
От вчерашния хляб.
Омръзна ми да пия
Но аз съм твърде слаб
И чувствам се виновен
За всичките неща
Които съм изровил
Там долу, под сметта
И моят скелет тича
В измислено небе
Където да обича
Преди да погребе.
Някой ми услужва
Със чаша аспирин
Забравям,че съм гузен
И даже и без грим
Започвам да играя
В прастария театър
(и реплики не зная
налучквам слепешката).
Светът е без проблеми
Земята - глупав кръг
А двама глухонеми
Ми шепнат строго - “Млък”
И аз тогава млъквам
Заключвам се със ключ
Обиден, в джоба бръквам
За да извадя туш
И почвам да рисувам
По бялата стена
Тъй както я сънувам-
Усмихната жена.
Излизам. Сиво куче
Облизва моя крак
Погалвам го и хуквам
Че трябва да поспя.