За живота гаден и др. простотии...
Дебелата хлебарка на леглото
размахва си косматите крака
до мен, но аз търпя защото,
отдавна си я карам и така...
Дали ще ме награби да се женя,
а може да ми пусне и ръка,
повярвайте, съвсем не ме е еня,
отдавна си я карам и така...
Не бих отказал даже да ме „върже”
тя готви вкусно свинска мусака;
защо живота си да го попържам –
отдавна си я карам и така...
Кошмарът, някак си, ще досънувам –
с ограбените двадесет летА –
свободен съм да псувам и не-псувам...
и равноправен – всичко да платя!
21.03.2010,
Б.Б.
/... животът си е гаден... и пълен с простотии! /