автор: NikolRus

На днешния ден преди 7 години
започна войната в Ирак...
и тогава написах това:

Едно дете в небето с поглед взрято,
в очакване е то от сутринта
прелитащи на север птици в ято,
да срещне символа на пролетта.

И ето ги – съвсем, съвсем мънички,
потръпва в радост детското сърце,
размахва мънички ръчички
нагоре към иракското небе.

Но, те защо тъй бързо приближават?
Защо са тъй големи и бучат?
Със страшна скорост преминават
насочени към родния му град.

И бомбеният дъжд го ужасява,
то мисли, че попаднало е в ад,
с все сила тича и без дъх остава
за да се скрие в къщи, във Багдад.

На мястото на хубавата къща –
огромна дупка в купчина бетон,
неволно то главата си обръща
към мястото от гдето чува стон.

Разравя с мъничките си ръчички
руините на бащиния дом,
да стигне до невръстните сестрички
затрупани под камък и бетон.

Но друга бомба пада във съседство,
далеч изхвърля малкото дете,
и няма вече - мама, татко, детство,
сестрички… само кърваво телце.

* * *

Сълзички ронят детските очички,
когато гледат другите деца,
не може вече да е като всички,
да си играе както до сега.

Да маха на прелитащите птички,
да бяга босоного по брега,
защото вече няма си ръчички,
защото вече няма си крака.