автор: HariMarSui

От много отдавна не бях отваряла тази кутия. Бях забравила съдържанието и даже. Отворих я и спомените се върнаха.
Ето цвете вече без аромат, но като го взех в ръцете си, почувствах топлина. Беше ми подарено от едно момче, много, много отдавна.
Ето камъче от хайдушката пътека. Така се наричаше пътека високо в планината.
Морско конче, мидичка, рапан- дар от морето, нали живея до него? Слагам рапана до ухото си. Шуми морето. Вълните се разбиват в брега...
Парче плат със зашито в средата копче. Сякаш виждам малките пръстчета, които го шият. Спомени...
Бях отворила кутията за спомени.
Видях перцето. То летеше от кафезчето на канарчето- Коди. Падаше, падаше и падна в кутията. И Коди иска да ми остави нещо за спомен. Благодаря ти, Коди. Благодаря.
Сигурно ще слагам в кутията още много неща. Още е рано да се разделям с нея, но зная, че някога, някъде, някой ще я отвори и ще погали спомените ми.
А перцето? Перцето събудено от въздуха ще трепне. Може и да литне като Коди, който ми го подари.
Сега слагам в кутията една детелина. Ники, ако ти отвориш кутията- ще я намериш. Пожелавам – да бъдеш щастлива.