автор: merkator

Утре?! Няма утре, няма бъдеще, няма светлина в тунела...
Дланите ми парят, когато държа Нищото.
Очите ми сълзят, когато надниквам в пропастта.
Косите ми настръхват, когато удрям се в Дъното.
Колко остава до рождението ми?
Секунди, до секундата се свежда всичко!
Един миг, един живот, едно оглеждане, едно проглеждане.
Вдишвам със затворени клепачи, с отворено сърце.
Сърце?!
Един мускул, автономен и сърдит, саможив и самонадеян.
Колко кръв трябва да премине през хилядите камери,
през предсърдията, през клапите...
...за да спре да ме съди това парче червеникаво месо?
Няма утре!
Всичко се слива в една черта, която се губи в една точка.
Перспектива? Това е измислица на самотните математици.
След Днес, няма нищо, няма бяла ярка точка изпълнена с ангели.
Бъдещето е за страхливците като мен, ако не го убиеш Сега,
то ще убие теб и жалките ти надежди за по- Добро.
По-добро?
Няма бяло или черно, Кралят е Сивото!
Никой не те пита дали ти харесва, сухи факти...система от прости числа.
Моля се по цял ден за благоприятен свършек, за тихо завършване.
Благоприятен?
Човешките есенни листа са вечните недомлъвки на разочарованието.
Думите заместват сегашното време, както съществуването Сънищата.
Взирай се в далекогледа, напрягай се да доловиш повей от Бъднината.
Кучето винаги гони своята опашка, но това е безкраен кръг.
Фиксиран в едни миг, в една точка,
защото няма Утре...