Оф мойта щерка, свита и захлюпена,
цял ден ги реди ей тъй на умряло.
Откакто я увОлниха от службата,
ши кайш, че времето за ней е спряло.
И няква мода имало сега сред недоволните
да съ оплакват, ама в некви рими,
без малко да ми умори котЕто,
цял ден го гали и глупости реди му:
Имам много време, времето е мое,
цял ден се мотая без местенце свое.
Работа ли? Баста! Кой ли ще ме взeме,
минало е вече сексито ми време.
Гледам телевизия, имам си и котка
в кухнята ми мишка в гладен транс се мотка.
Няма мила, няма и аз съм на пости,
даже постна пица нямам си за гости.
Пак гледам телевизия и имам свободата
да псувам наред господата във креслата.
Във квартала куче, гладно и бездомно,
радва ми се зърнало в мен себеподобно.
Тръгвам на посоки, сред неони ярки
в лимузини пърхат мадамчета жарки.
Диплома ли? Баста! Кой ти гледа висшето.
В кофата май неща вкусничко мирише.
Пия си водица, бистра и студена,
имам си душица свита и смутена,
нямам ни мангизи, нито ланци яки
ала съм свободна...да тъна в батака.