Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: mimozina
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14130

Онлайн са:
Анонимни: 316
ХуЛитери: 2
Всичко: 318

Онлайн сега:
:: pc_indi
:: Markoni55

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Март 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаУмира сърцето ми
раздел: Есета, пътеписи
автор: iszaard

Умирам. Умира сърцето ми. Като с гъба изтрито мълчи. Преди това крещи оглушително. Стряска ме насън. Изгаря ме като огън. После утихва.
Да умираш ден след ден е по-трудно от истинската смърт. По-болезнено със сигурност. И сълзите вече нямат значение за никого вътре в теб. Защото са безполезни като смъртта. Някои хора я обичат. Нея, безликата съдница. Обичат да й говорят едва чуто докато вятърът пренася сетивата им там някъде, където е безкрая. Нищо толкова трудно няма в това. Просто да си говориш със смъртта. Нищо толкова учудващо няма в това да се върнеш там някъде, където си бил преди раждането. Когато пеят птиците не я чувам. Когато младите треви потрепват и слънцето огрява връхчетата им, също. Когато обичам за миг забравям, че няма да е завинаги. Само за миг. Но сърцето умира независимо от това. Независимо от кратките мигове на амнезия. Независимо от незаинтересоваността ми, че скоро няма да бъда, да съществувам, да плача, да мълча, защото болката или пък времето ще помогнат да бъда изтрита от собственото си съзнание. Самото то вече няма да съществува, независимо от дали още ще бъда нужда някому. Дали някой ден някой още ще ме обича и ще иска да си говори с мен. Там, сред тревите....
Когато обичам, сърцето ми умира. Защо, не зная. С всеки миг, с всяка тревога и щастлив допир. С всяко несбъднато желание. С всяка усмивка или преглътната сълза. С всяка неизказана дума или изкрещяна мъка. Умира си и не пита искам ли, или не. Когато обичам очите ми търсят безкрая в другия. Но там няма безкрай. Има само крайност, която докосва смъртта. Безогледно вгледано в себе си безсмислие, от което няма как да избягам. Затова не искам да обичам. Искам просто да прегръщам дърветата. Да подритвам пясъка към морските вълни. Да се смея като дете на пустотата на синьото небе. Да се взирам в безкрая му нощем, защото той е истински. Не е краен и не иска нищо в замяна. Достатъчно е само аз да поискам това.


Публикувано от Administrator на 18.03.2010 @ 19:01:12 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   iszaard

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

Трети март
автор: gringo
789 четения | оценка 4.90

показвания 16510
от 125000 заявени

[ виж текста ]
"Умира сърцето ми" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Умира сърцето ми
от sixaia на 23.04.2010 @ 17:35:14
(Профил | Изпрати бележка)
Тъжно е явно си много подтисната но любов има дори и след смърта .Винаги ми е било странно когато видя никролог на човек починал преди 25 или повече години и все още някои си спомня за него , това все пак е свидетелство за силни чувства които са живи още............