ХуЛите » произведение "Мокро

Re: Мокро_редия
от ANG на 18.03.2010 @ 07:07:59
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

море от морени

Re: Мокро_редия
от mariq-desislava на 18.03.2010 @ 07:48:13
(Профил | Изпрати бележка)

от което ледниците разцъфтяха:)

съвсем безпричинно ми спомни с думите си този стих:

Физика на небето

Привличане...

Горещина.
Стопяване!
А бяхме вчера облак прах и камък...

В едни и същи орбити изгряваме,
та Нови — хора и звезди — да пламнем!

Дали Вселената ще ни разкъса утре,
изстиващи в рояците съзвездия?
Горещи, тежки, звездните минути
в ядрото ми излъчват късче тебе.

Драгомир Константинов

]

Re: Мокро_редия
от ANG на 20.03.2010 @ 21:16:48
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

МОРЕТО ОТ МОРЕНИ ПРИВЛИЧА НЕБЕТО

]

Re: Мокро_редия
от mariq-desislava на 20.03.2010 @ 23:48:47
(Профил | Изпрати бележка)

и го гори:)

И нещо за лека нощ:

... (Да предположим, че) един човек бил
ранен със силно отровна стрела. Прияте-
ли и роднини довели при него лекар. Но
човекът казал: Не ще позволя да ми из-
вадите стрелата, преди да разбера кой
ме рани, неговото име, от кое семейство
произхожда. Не ще се оставя да ми изва-
дите стрелата, преди да узная с какъв
лък е изстреляна и как е направен върхът й." Човекът умрял, без да разбере
всичко това.

"...Използвайте всяка секунда не за предявявате претенции към околния свят, а за давате любов на всички наоколо. Колкото по-вече любов раздадете, толкова повече любов ще дойде в душата ви. Колкото по-вече любов дава вашата душа, толкова по-малко зависи от човешките ценности."

и най-любимото ми "Как се става истински" от книгата "Плюшеното зайче" на Марджъри Уилямс:

"-Боли ли?-попита Зайчето.
-Понякога-отвърна Кончето,защото винаги говореше честно.-Когато си истински,за теб няма значение дали те боли.
-Изведнъж ли се случва,сякаш те раняват-питаше Зайчето,-или малко по малко?
-Не се случва изведнъж-обясни Кончето,-а ставаш истински.За това е нужно много време.За това не се случва често на хора,които се чупят лесно,имат остри ръбове,или трябва да се пазят много внимателно.Общо взето,когато станеш Истински,козината ти се е проскубала,очите ти са изпадали,краката ти едва се държат за тялото. Но тези неща изобщо нямат значение,тъй като ти си Истински и не можеш да бъдеш грозен,освен за хората,които не разбират."

]

Re: Мокро_редия
от ANG на 22.03.2010 @ 15:51:51
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

В стигналата до нас викторианска фантазия “Равниния” героите са общност от геометрични фигури, които живеят в напълно двуизмерен свят. Започва се с това, че разказвачът, Квадрат на средна възраст, сънува тревожен сън, че посещава едноизмерната страна “Линия”, чиито обитатели могат да се придвижват само от точка до точка. Все по-притеснен, той прави опит да се представи кой е – че е линия на линиите, че идва от страна, където можеш да се движиш не само от точка до точка, но и от една права до друга. Разгневените линейци са готови да се нахвърлят върху него, когато той се събужда…По-късно същия ден той се опитва да помогне в уроците на внука си, малкия Шестоъгълник. Внукът изказва предположението, че е възможно да съществува Трето измерение – място както с различни плоскости, така и с “горе” и “долу”. Квадратът заявява, че това е глупава и невъобразима идея. На входа се почуква и вратата се отваря. Посетителят се представя като Кълбо. Привидната промяна на размерите му и изчезването му от полезрението на Квадрата се дължат на това, че се движи в пространството по посока на Квадрата и се спуска едновременно с това надолу. Като разбира, че по този начин няма да убеди Квадрата в съществуването на Третото измерение, вбесеното Кълбо го кара да преживее дълбочината. Квадратът навлиза в преживяването: “Изпитвам главозамаймащо, болезнено зрително усещате, което не е точно гледане. Виждам Линия, която не е съвсем Линия. Пространство, което не е само Пространство. Не съм на себе си – това е или лудостта, или Ада”. “Нито едното, нито другото – спокойно отвърнал гласът на Кълбото – Това е познание. Това е Триизмерност. Отвори отново очи и се опитай да гледаш спокойно”. След като видял другото измерение, Квадратът станал евангелист и се опитал да убеди своите сънародници от Равниния, че Пространството е отвъд примитивните понятия на математиците-плоскандци. При тази негова упоритост най-накрая го хвърлили в затвора за обществено назидание. От тогава нататък всяка година го навестявал върховният жрец на Равниния, Главният кръг, за да види дали не му е дошъл умът, но твърдоглавият Квадрат продължавал да настоява, че съществува Трето измерение. Той не можел да го обясни, но не искал и да го забрави, защото го бил преживял. Сега ти разбра една от поуките от тази история: единственият начин да “узнаеш” нещо за духовните моменти, е да ги преживееш. Още нещо: освен поучителна, историята е и красиво начало на твоето пътешествие по следващите страници на Познанието. Така че - на добър път! (АА).

]

Re: Мокро_редия
от mariq-desislava на 23.03.2010 @ 08:24:45
(Профил | Изпрати бележка)

"Много пъти именно това, че човек е по-различен от общоприетите норми, но е в душевен мир със себе си, го извежда до пътя на установяването на норми за другите. Различното във външния ти вид е заложено, за да те открият - за това, за което си тук, да те види този или тази, които са те забравили през дългото пътуване във времето, а са свързани с теб. Ако ти е трудно да намериш пътя към душата си и повече си човек на принципа "око да види, ръка да пипне", започни с очевидното. Това е твоят външен вид. Нека той да ти проговори, нека той да те отведе до това, което в действителност го определя и ръководи. И най-перфектната пластична операция след време ще те доведе до изпитанието да я повториш. Ефектът е същият, както при наркоманите. Дрогата дава възможност за бързо достигане на горните светове при неподготвена физическа обвивка. Всичко, получено "лесно" и "наготово", се заплаща първо от тялото. Наркоманите за кратко могат да видят и усетят това, което се дава на хора, посветили десетилетия от земния си път за духовно усъвършенстване. През този период те са приучвали и тялото на знанията на душата. Изходът от наркоманията е също по пътя на пътуването към себе си, преди да се иска пътуване до "горните светове".
Само душата може да лекува раните на тялото и лицето, да изглажда формите и чертите им. Само тя ще ги къпе всяка вечер и утрин. В нещо повече от росни капки."
Благодаря ти!{}

]

Re: Мокро_редия
от ANG на 25.03.2010 @ 19:03:28
(Профил | Изпрати бележка) http://angelangelov.wordpress.com/

Заедно с християнския празник Благовещение, българите честват и фолклорния празник Благовец – на 25 март.
На празника Благовец, според поверието, кукувицата се обажда за първи път след зимата. Щом се чуе нейният глас, вече е сигурно, че пролетта е настъпила. Затова и по-старинното название на празника в някои райони е “Кукувден”. Повечето обредни песни, изпълнявани на този празник, започват с вестта, че малката пролетна птица се е появила. В Благовешките песни кукувицата е кацнала ту насред село, ту в нечий двор, ту накрай селото или на брега на езеро. Иначе казано, отвсякъде се обажда пролетната птичка. Според дълголетния народен опит, кукувицата се чува само до Еньовден или Петровден – в началото на лятото. А после замлъква. Ето защо всеки се ослушва да чуе първите обаждания на кукувицата. Вярва се, че нейното кукане предсказва колко години ще живее човекът, който се вслушва в гласа й в този момент. А друго старо народно поверие заръчва щом човек чуе за първи път кукувицата, да пипне парче хляб и пара. Така ще е сит и богат през годината, а новата реколта ще е добра. Момите пък се стараят да откъснат клонката, на която е кацнала кукувицата и я носят в пазвата. Защото се вярва, че това ще им донесе скорошна женитба.
В навечерието на Благовец хората по селата правят пролетно почистване на дворовете си. От събраните отпадъци после запалват обредни пролетни огньове. Покрай пламтящите клади звънват и гласовете на момите. Те тръгват на групички да обходят къщите с обредни песни, които се изпълняват единствено на Благовец. В песните си момите известяват за пристигането на кукувиците, а с тях – и на пролетта. Това пък събужда и пролетните копнежи на младите. “Кой си има сладко либе, нека либи да се налиби” – съвсем директно призовава една Благовешка песен.
Празникът Благовец има и друг, още по-тайнствен и магически смисъл. Старо народно поверие твърди, че на този ден в изворите, реките и скришните горски поляни се завръщат митичните девойки-самодиви. Те са презимували някъде далеч, накрай света. Но щом се запролети, се връщат. Невидими за хората, те ревниво пазят от тях своите тайни, самодивски кътчета. Ако човек навлезе в тяхна “територия” и ги разсърди, митичните девойки го отвличат в своя отвъден свят и не го пускат да се върне към земния си живот. Затова Благовешките песни много често предупреждават хората да се пазят от самодивите. Най-опасно е за девойките, защото те ходят на изворите и кладенците за вода в ранни зори. Песни разказват приказно-поетични случки с моми, които били погубени от самодивите, защото не са послушали предупреждението. В обредните песенни текстове откриваме и ритуални забрани на този ден момите да не тъкат и предат, а момците рало да не ловят, защото това ще им донесе болести. Както обичайно, при смяната на сезоните, народните вярвания изразяват скрити страхове на хората от природните сили.
По-достоверно е вярването, че на Благовец се събуждат от зимния си сън змиите и гущерите и изпълзяват навън. Традиционно българинът почита змията като свещено животно, в което се въплъщава духът на предците. Смята се за грях да се убие змия, но може поне да се прогони по-далеч от къщата и хората. Затова на Благовец се извършва обредно гонене на змиите. С много дрънчене на метални предмети и със запалени факли жените някога обикаляли около къщите си и изричали заклинания: “Бягайте змии и гущери, че иде Благовец”. Другаде пък им се заканват, че пристигат щъркелите. А има и заклинания, които гонят змиите, за да се роди “благо жито”. Народното поверие препоръчва също на Благовец да се садят цветя, защото ще порастат особено ароматни и красиви.
На тържествената трапеза на Благовещение за пръв път се поднасят пресни зелени растения – лапад, коприва или киселец, за да потече в тялото на човека “нова кръв”.Поднася се риба, пити и лучник.

]

Re: Мокро_редия
от mariq-desislava на 25.03.2010 @ 20:52:41
(Профил | Изпрати бележка)

"Ангелите не могат да живеят на земята.
Животните не могат да живеят в небесата.
Ти имаш тяло на животно
и душа на ангел.
Можеш да ходиш по земята
и освен това да се рееш в небесата."

"И рече му Ал-Митра:
— Кажи ни за Любовта.
А той повдигна глава, огледа множеството и велика тишина настана. Тогава със силен глас им заговори:
— Когато Любовта ви позове, последвайте я, макар пътеките й да са стръмни и сурови.
И когато крилете й се разперят върху вас, отдайте й се, макар мечът, скрит в перата й, да ви ранява.
И когато тя ви проговори, повярвайте й, макар гласът й да руши мечтите ви, тъй както севернякът градините попарва.
Защото любовта както е корона, тъй е и тежък кръст. Както е ластарът на лозницата, така е и резитба.
Както се издига до върхарите ви и гали нежните ви клонки, затрептели в слънчевия сяй, така се спуска и до корените ви и зле разтърсва ги, макар и впити в почвата.
Тя като житни снопове ви сбира и стисва до гръдта си.
На хармана си после ви вършее, да се оголи зърното у вас.
Отвява ви от сламки и от плява.
Премила ви до бяла същина.
Омесва ви до податлива мекост.
И ви предава на святия си огън, за святи хлябове на Божието пиршество.
Всичко това ще ви стори любовта, за да познаете тайните на сърцето си и в познанието си да станете частица от сърцевината на Живота.

Но ако в своята боязън търсите само мира на любовта и нейната наслада, тогава по-добре ще е за вас да покриете голотата си и да слезете от хармана на любовта в свят, който не познава сезони и в който ще се смеете, но не от сърце, и ще ридаете, но не от дън душа.
Любовта не ви дава нищо освен себе си и не черпи от никого освен от себе си.
Любовта не обсебва, но и не иска да я обсебят.
Защото на любовта й стига любовта.

Когато любите, не казвайте: "Бог е в моето сърце", а казвайте: "Аз съм в сърцето на Бог."
И не мислете, че можете да сочите пътя на любовта, защото любовта намери ли ви за достойни, сама ще сочи пътя ви.

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни.
Но ако вие любите и храните желания, нека бъдат тези:
да се стопите и да се леете като поток, запял звънката си песен на нощта;
да познаете болката на твърде много нежност;
да бъдете ранени от собствентото си разбиране за любовта;
и да кървите драговолно, с радост;
да се будите в зори с крилато сърце и да възхвалявате дарения ви нов ден любов;
да почивате по пладне в размишления за любовната нега;
вечер да се връщате у дома си, пълни с благодарност;
и да си лягате с молитва за любимото ви същество и с благодарствен химн на устните си.

]

Главно меню

Сдружение ХуЛите

Посещения

Електронни книги

Календар

Екипи на ХуЛите

Сродни връзки

Рейтинг за текст

Опции

Р е к л а м а