автор: carpediembaby

1. О, Фортуна, като луната си - постоянно в промяна,
винаги растяща или спадаща. Омразен живот,
първо труден и после лесен, както си го представиш,
нищета и власт стопяваш като лед.

Съдба, чудовищна и празна, въртиш си колелото, надвиснала отмъстително.
С благосъстояние лъжовно и винаги нищожно, сенчесто
и забулено тровиш мене също. Сега като на игра
на голия си гръб нося твоето престъпление.

Съдба, в здраве и целомъдрие, заставаш срещу мен –
възнасяйки ме и смазвайки ме, винаги ме заробваш.
Така че, в този час, без да се бавиш, дръпни пулсиращата струна.
Откакто чрез вярата поваляш силните, всички ридаят с мен!

2. Оплаквам раните си от Фортуна просълзен,
заради даровете, които ми направи,а после ми отне.
Истина е, дето пише – красива на Фортуна е косата,
но оказа се плешиво темето й на главата.

На върха на щастието седях наперен,
преуспяващ , с пъстри цветове накичен.
В глупостта си се представях весел и благословен,
а сега се сривам от върха лишен от слава.

Съдбата колелото завъртя. Надолу ме понася, унизен,
а друг изкачва се нагоре. Прекалено възвишен
седи отгоре кралят, а бездната го дебне!
Защото под оста на колелото пише: Царица Хекуба*.
.........