автор: vitoriovitalis

120. Замисъл

В подземието на Дома Гора и Карис обсъждат тежък въпрос.
Ликвидирането на Тот. Поведението на Ано е колебливо и неясно. Затова Гора е решил да действа самостоятелно. Но силите са малко.
Няколко варианта са отхвърлени, когато полковникът споменава. че има сигурен човек на връх планината. Изглежда, че на къртицата й е дошло времето да излезе на открито.
- Това е на няколко часа път от всяка точка в Ила. Той е стар планинец. Познава всички пътеки като петте си пръста. Може да отиде и да се върне, без някой да забележи отсъствието му. Сам си е господар.
- Тот обича да се разхожда по високото. Но е винаги с охраната. Пиле не може да припари до него. – замислено разсъждава на глас Гора.
- Ако излезе на някоя открита поляна, той става лесна мишена. Стръмнините са трудни за изкачване. Стрелецът лесно може да се скрие в гората. А и кой ще знае накъде е тръгнал ?
- Дай да обсъдим по-подробно тази възможност. Твоят човек може ли да стреля точно ?
- Иска ли питане ? Стига да има в ръцете си подходящо оръжие.
- Ще намерим снайпер. И заглушител.
- Идеалното е, ако може бързо да се сглобява и разглобява.
Той може да скрие пушката някъде близко до мястото на стрелбата. После – да я остави пак там.
- Не трябва да е много наблизо. Те ще претършуват после цялата планина.
- Чак цялата няма да могат. Нека моят човек се оправи с тая работа.
- Добре. Но как ще му съобщим за маршрута на Секретаря ?
Двамата се замислят дълбоко. Телефон няма, куриерът ще се
забави, пък и конспирацията отива по дяволите. Какво да се прави ?
- Трябва да направим обратното. Да изберем подходящото място и после да подмамим Тот там.
- Как ще стане тая работа ?
- Не знам. Човекът трябва да знае и времето. Денят и
ориентировъчно - часът. Той може да залегне и да чака.
- Някое голямо мероприятие от национален мащаб. Някакво откриване, някоя паметна дата, нещо такова...
- Калабалъкът е удобен. Но тогава мястото на стрелбата трябва да е встрани от туристическите пътеки. В такива случаи планината се изпълва с хора.
- Дали не можем да инициираме такова мероприятие ? Крас е страшно амбициозен. Ако му се внуши, той ще направи всичко възможно, за да докара Секретаря на него, за да се изтъкне.
- Колко време можем да чакаме ? Такова голямо мероприятие не се организира от днес за утре.
- Фестивалът Ила пее беше през юли.
- Много е далече. Чак догодина. Нещо друго. Конгресът на Туристическия Съюз ?
- Не го знам кога е. Може би през октомври. Сега вървят окръжните конференции.
- Трябва да се провери.
- Нещо не се получава. Чан не може ли да го изведе ?
- Ще се усети. Тот е изключително предпазлив.
- Лов в Парангала ?
- Забранено е.
- За кой ?
- Лов на мечки в резервата ? Тот няма да може да издържи на такова изкушение.
Гора отбелязва на ум само за себе си, че след предстоящия пленум такова мъжко развлечение може да стане напълно възможно. Но идеята трябва да дойде от човек, напълно лоялен на Тот. Дали Крас не може да свърши тази работа ? Някой трябва да му подскаже. Кой ? Пери. Няма да иска. Старият генерал е хитра лисица. А неговата госпожа ?
- Дай да караме едно по едно. Първо – ти трябва да се свържеш с човека.
- Гора, не искам да те плаша, но мисля, че ме следят.
- Тогава аз ще свърша тая работа. Ти само го предупреди.
- Не може ли да възложиш тази задача на някой друг ?
Рискът е голям. – Карис сякаш съжалява, че сам е дал това предложение.
- Няма на кой друг. Оръжието също е моя задача. Трябва първо да се подготвим и тогава да търсим сгодния случай.
- Значи това е основният вариант. – Съдбата отново повлича Карис и пак - против волята му.
- Засега – да. По липса на друг. Да действаме, полковник !