Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 87
ХуЛитери: 1
Всичко: 88

Онлайн сега:
:: lirik1

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаБорчето
раздел: Произведения за деца
автор: HariMarSui

В боровата горичка беше тихо и спокойно. Борчетата и елхичките си говореха. Едно малко борче каза високо, че всички го чуха:
- И какво ? Много сте доволни, че сте иглолистни дървета ? С остри бодли вместо листа, с шишарки вместо плодове. Гордеете се, нали? И за какво живеем? Да се издигаме високо, високо, да бодем небето? Направо ми се плаче. Нали раста. Ще стана високо, високо като вас.
- Стига, стига си се оплаквал. Чуй ме сега какво ще ти разкажа- казала старата ела.- Когато бях малка елхичка и аз тъгувах като теб. И аз се чувствах ненужна, но да знаеш в природата всяко нещо е нужно и на мястото си. Няма нищо случайно. И както оплаквах живота си един ден през поляната мина група туристи. С раници на гръб изкачваха планината. Тук се спряха на почивка, та ги чух какво си говорят. Колко чист бил въздуха в гората. Трябвало децата си да доведат тук на почивка- да бягат на воля и да дишат кислород.
Не бях чувала тази дума, но разбрах, че като дишат нашия въздух децата ще са по– здрави. Няма да боледуват. Някой каза и за шишарките ни. Правели мед от тях и с чая премахвали болести. Малко ли е, а? Аз бях много впечатлена. Повярвах в себе си и до днес вярвам, че съм нужна. Горда съм, че край мен има малки като теб и растат. Забиват, както каза острите си игли в небето. Знай- ние правим въздуха чист. А това е нужно, за да има живот. Разбра ли?


Публикувано от viatarna на 15.03.2010 @ 09:08:08 



Сродни връзки

» Повече за
   Произведения за деца

» Материали от
   HariMarSui

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.07.2021 год. / 04:17:33 часа

добави твой текст
"Борчето" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.