автор: shtura_maimunka

Вървя
по стръмната пътека
към черепа Адамов,
към върха
пристъпвам боса,
бавно и полека-
чистилището търся
на греха.
А там,
на кръста
Неговото тяло
кърви,
и стича се
кръвта по склона,
пречиства
мръсното до бяло.
Човек
а не икона,
спасява целият
човешки род,
от минали падения
и грехове
превърнат в стадо-
не народ,
покорно свит
в своите си страхове.