Има един човек
толкова покрусен,
толкова тъжен,
че не му се живее.
Но все пак всяка сутрин
този човек става с мъка от леглото,
измива лицето си
и бръсне наболата си брада.
После излиза навън
и бавно завърта земята
под краката си.
Благодарен съм на този човек.