автор: RockAround_theCock

- Кой си ти? - попита го Дяволът...
- Аз съм плебей по рождение и всички дрипльовци са мои братя.
О, колко е грозна земята и колко са нещастни хората!
/Хр.Смирненски, Приказка за стълбата/

Застанал,
на несигурния ръб
над пропастта –
под мен е зиналата бездна;
пред мен –
постигната заветната мечта,
а в мен – безмислен страх... и – порив – да изчезна!

Самотен,
на спечеления връх,
над мен – небе,
лазурен свят – светът на птиците...
Под мен
е черно, развълнувано море –
светът на мъката... И мъчениците!

Зад мен
е друга пропаст, но назад,
дори за миг не смея да погледна,
защото там
лежи един забравен свят,
заченат от тъга... и много бедност!

Надолу
водят златни стъпала,
със робски гняв изгризани в скалата
по тях
катерих се, пълзях по колена,
без дъх оставах, брулеше ме вятър.

По тях
оставих кървави следи,
на всяко – давах нещо... за последно
и дяволът,
отне ми памет и сърце... и две очи;
душата – скрих... а тя – остана бедна.

Една душа –
във шепи я държа,
но, всъщност – тя държи ме за ръката,
за да ме води пак – по кървавите стъпала,
надолу и назад... при моя род –
мъже,...
жени,...
деца...
Народ!...
Сестри и братя!