Когато пролетта е порцеланова молитва
на чаша замразени бури,
чакам черните дни.
Тогава падат ангели,
за да никнат зелени човечета-
единствените, които ме харесват
извънземна.
Боже, дочаках! Не пролетта, а стих от теб.
:)
Пролетта не обича разтопени захарници. Мисля, ще бъдат очаровани от идеята да поканят на вечеря някой и друг айсберг. Така, да видим какво ще се случи...
Не го докарвам на зелено човече, на ангел пък съвсем, но искам да ти оставя това. Лично и персонално за теб.
http://www.youtube.com/watch?v=DUlwXAjbd2k
Ами да, много ясно, щом е пролет, трябва да е със зелени човечета... :)
Харесва ми такава ирония! И като цяло е добро попадение.
Поздрави от едно зелено човече!