автор: vitoriovitalis

117. Свада

В последния ден на август огромна тумба младежи се е запътила към белвилския плаж.
Събрала се е цялата махала заедно с по-големите от планината. Даже Оги и Тони са дошли.
Най-отпред Бата предвожда компанията - като някакъв генерал. До него, леко смутена и възбудена, върви Лида. Най-малките подтичват отзад. От страничните улички към групата се присъединяват приятели, познати или просто отиващи в същата посока. Весел шум и радостна врява огласят горния край на града.
Пред самия плаж Бата спира, за да огледа обстановката. Неволно всички се скупчват, без да знаят защо. Зелената поляна около двата басейна е съвсем пуста. Няма много желаещи да се къпят в слънчевия, но съвсем не горещ ден. Може би по-късно ще се появят повече хора.
Тълпата се сурка по стръмния пясъчен наклон, отвеждащ до постройката със съблекалните. Пред вратата, където продават билетите, става навалица. Настъпен от някой в суматохата, Боби изпсува силно на майка. Момчетата наоколо се разсмиват на висок глас. Но вождът наостря уши.
- Какво каза ? – Разгневеният Бата се обръща назад.
- Какво съм казал ? Нищо. – смутолевя Боби.
- Хайде бе, Бата ! - Лида дърпа за ръката инженера. Но той е
неумолим.
- Прибирай се в къщи ! – Компанията притихва, разбирайки, че работата става сериозна.
- Няма да се прибирам ! – заинатява се Боби. – Какво толкова съм казал ?
- Прибирай се, ти казвам ! – кресва Бата. Авторитетът на командира е поставен на карта. Момчетата отпред, които са си взели билети, бързат да се разпръснат из плажа.
Боби надува гайда, но и това не помага. Сърдитият млад мъж изчаква, докато трътлестата фигурка на малкия хулиган-сквернословец се изгубва по обратния път. Другите отиват да се къпят.
На плажа е тихо и спокойно. Няма ги рояците хора от разгара на лятото. По-смелите скачат в зелената вода, но бързо излизат навън с тракащи от студ брадички. Басейнът се пълни от реката, идваща от планината. Старите хора казват, че след Преображене водата вече не ставала за къпане. Изглежда, че са прави.
Оформят се няколко карета. Скучаещата Лида се изтяга на голям пешкир с изрисувана платноходка. На омърлушената трева няма други представителки на нейния пол. От другата страна на реката дечурлигата са опънали високо в синьото небе хвърчила. Долу жените перат черги. Вадят ги от водата, проскат ги на големите камъни и ги бъхтят с бухалките. Подпъхнали са сукманите на кръста и цапат с голи крака. Как не им е студено !
Бата се е заиграл на карти. Заекът е седнал встрани. Гледа към реката и дъвче дълъг стрък пожълтяла трева. Циментът в тоалетната е изстинал. Вътре не може да се стои дълго време бос. Вито излиза оттам почти тичешком. Понякога от планината подухва по-силно и момчетата се намятат с дрехите си. Лятото си отива.
- Гледай кой идва ! – Мошеникът е станал прав и сочи надолу. Младежите се надигат от местата си.
Постепенно смехът започва да се усилва. Бата е застанал с гръб и не може да разбере какво става. Накрая се обръща, прикривайки картите към тялото си, за да не ги види някой.
По циментирания перваз на речното корито бавно върви странна двойка. Босо, възпълно и голо момченце - само по бански гащенца, дърпа за ръка възрастен дядо, облечен в черни шаечни панталони и сако. На главата му – калпак, в ръката – бастун. Боби води дедо Вано към плажа.
Бата кипва и тръгва към телената ограда. Момченцето бута нетърпеливо дядо си да слезе от стената. Той се озърта безпомощно със слабите си очи – да не вземе да падне в реката. Двамата неуверено пъплят покрай оградата на плажа.
Големият внук ги пресреща и започва да крещи на стареца през тела. Боби реве и бърчи пресилено лицето си. Дядото надига бастуна и си отваря устата, но момчетата не чуват какво казва. Бата се обръща и уж решително маха с ръка – той е категоричен ! Но двойката напредва към входа на плажа.
Триумфиращ, Боби слиза към басейна, но се държи на почтителна дистанция от батко си. Старецът затътря крака обратно по прашната улица към града. Той ще има дълго да се съвзема от това уморително пътешествие. Бата пляска ядосано картите и псува на майка. Карето се разпада.
- Заю, кажи ни сега как сваляш така лесно мадамите ?
- Много просто бе, Сашо ! Каня я на танц. Но преди това си
слагам един по-големичък морков в джоба на панталоните.
- И ?
- Както си танцувам, я побутвам с моркова по бедрото. Тя се
дърпа на другата страна. А там чакам аз ! - Смях, смях...
На връщане от плажа младежите заварват на площада необичайна гледка. Гърмят тъпани, пищят кларинети, разтягат се акордеони... Голямо хоро се завива около паметника на Героя. Хората са излезли по прозорците и балконите на къщите. Какво става?
Изглежда че има сватба. Но не една, не и две. Шест сватби едновременно ! Отпред шествието водят понаедряли булки в бели рокли, стискащи здраво под ръка леко смутени, слабовати мургави младежи. Кои са тия ?
- Това са арабите, които стажуват в Текстилната фабрика ! – пръв се досеща Заекът.
- Девойките са глътнали топчето. – хладно отбелязва Канавация. – Лида го тупва зад врата.
Ситуацията се разведрява. Свадата като че ли е позабравена.