автор: copie

(финал)

Така стигнахме до развод. По това време се появи Флора и каза, че всичко това го е преживяла, но една жена й е помогнала! И ме заведе при Цеца.
Мрачна барака, последен мерцедес отпред, простовата женица, ама устата. Метна ми едни карти, които показаха, че всичко ще е наред, а после ми даде едно шишенце отвара от вълшебни билки – да си мажа ръцете, преди да се здрависам с любимия, или ако ще се целуваме – бузите, устата... Абе, казвам й аз, не съм го виждала от месеци, не се прибира, да го броим, че се е изнесъл! Как ще се целуваме, той не смее да припари наоколо? Ами мажи детето, нали двамата се виждат? А и като мажеш детето, все шестици ще изкарва!
Това с шестиците ми дойде в повече, все пак плащах на частни учители! Трябваше ли да ги напъдя? Знам ли, можех да спестя немалко... но аз купих от Цеца отварата и я метнах в кофата край къщи.

Това беше последният ми опит. Скоро след това се доразведохме.

И сега за Единствената.

Бях на 17 – 18, моята приятелка Виляна ме взе за компания и кураж. Около „Руски паметник”, в малка пресечка намерихме схлупената къщурка, а жената, която ни посрещна, беше със синя манта, най-проста дреха, и забрадка. Виляна влезе в стайчето, а после някак ме придума и мен. Е, влязох, даже ми беше забавно, жената разбъркваше бобени зърна, отделяше ги на купчинки и разказваше история. Не знаех, че е моята история.
След двайсет години родих третото си дете и тогава се сетих за нея.
Беше ми казала, че ще имам три деца и два брака, а после изцяло я забравих.
Но мина време.
И всичко съвпадна. И ме обсеби един въпрос.
По дяволите, защо не я попитах още тогава: а колко развода?