автор: timon

(посветено на близък приятел)

Всички пътища зеят измислени.
Не намирам погледи блеснали
във които говорят очите ми.

Не пристигам, не тръгвам...не искам
И съм в черната рокля, орисана,
седем струни в душата отгледала.

Акордирах, извайвах, изписвах-
всяка дума да лепне по пръстите.
Само ледени блокчета, зъзнещи
и проказа в човешките помисли.
Късам струните, пясък прибавям,
имам ново проклятие – вещерско.
Колко време ми трябва? Колко?
...да съм си самодостатъчна.

Не пътувам!