автор: Vesa-Poetesa

Никак не обичам разпри между дами,
ала не издържам вече таз Раиса -
то не бе фермани, то не бяха драми -
вярвайте, от нея почва да ме втриса.

Вече колко дена все писма ми пише.
Бобът ми извира дор й отговоря.
Някой определял авторите свише -
няма смисъл, вика, с тебе аз да споря.

Чакай ма, Раисо, думах й наскоро -
кой те е подлъгал, че така се палиш?
Ей, Писанчо пише с жълто до стобора,
можеш ли и него за поет да хвалиш?

Той поет е, казва – Маца го харесва
и след него ходи – лирика надушва.
Никой няма право да му се намесва
нито той, Поетът, в други да се вслушва.

Гледай, викам - лудост, че пък и заразна.
Хукнаха по нея други разбирачки.
Всички аргументи стават тук напразни -
грачат в хор стогласен разярени квачки.

Колко века вече хората си знаят
и не виждам начин друго да се случи.
Както от телето крава не бозае,
тъй и от глупака умният не учи!