Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Kkkep
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14155

Онлайн са:
Анонимни: 547
ХуЛитери: 4
Всичко: 551

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: Marisiema
:: Albatros
:: CheGuevara

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2024 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЗащо пиша?
раздел: Есета, пътеписи
автор: Wizard

"Нечовешкото място ражда нечовешки чудовища". Стивън Кинг

"Нечовешкото място ражда нечовешки чудовища". Стивън Кинг го беше казал някога. Но това изречение може да е излязло от устата и на Мойсей, Исус, Далай Лама или Джак Изкормвача. От устата на който и да било, който някога през целия си живот се е сблъсквал с нечовешката чудовищност на света около себе си - свят, който мислим за реален и човешки, но всъщност е уплътнен до максимум с нечовешки изроди, плъпнали по всички страни като разбягали се от чехъл хлебарки. Мазни, гнусни, помръдващи с хищни пипалца, потропващи с мутирали от прекалена нечовечност крачка, пускащи олигофренясали лиги, предвкусвайки поредния триумф на несправедливия абсурд над струващото ни се логично, но на практика твърде нереално добро...

Къде са те ли? Разрежете сърцето на една жена, която с луксозното си токче стъпква душата на поета, изпълнена със стихове, в отчаяния си опит да хване измислената си абсурдна мечта за богат нерез, който да й купува цигари и джин... взривете черепната кутия на блондинката, която мисли единствено в цифри (за предпочитане - в долари, но може и в евро)... разсечете с ръждясал скалпел разпарцаливената полова система на проститутката, която успешно е комбинирала хобито и професията си и за жълти стотинки, центове или копейки продава и малкото останало от себе си... Направете което и да било от тези неща и отвсякъде ще блъвнат въпросните изроди. Нечовешки. Псевдочовечни. Реални като в отвратителен наркомански кошмар. Живи, за разлика от мен и вас. Упорито живи.

За да ги видиш, достатъчно е да останеш сам за седмица, две, месец, година... Да изпиеш Бог знае колко хилядната бира в самота... Да ти омръзне до болка физическият, умствен и словесен онанизъм, който се повтаря от ден на ден, от нощ на нощ, от секунда на секунда. Тогава... О, тогава очите се отварят, ушите се отпушват, а носът започва да надушва ужасяващата смрад на техните миазми.

Казват, че реализмът бил крайна фаза на песимизма. Не е вярно. Финалът се нарича отчаяние. Когато виждаш, но не можеш да изкрещиш, понеже всички останали около теб са слепи и глухи по свое собствено желание. Когато пиеш ежедневно, но оставаш болезнено трезвен и способен на всяка една секунда отвратително възприятие на обкръжаващата те гнус. Когато единственият ти начин за спасение се нарича графоманство - изливане на собствената словесна сперма върху фригидните и стерилни полови органи на затъпелия от околната простотия читател. Тогава спасението идва под формата на измислен свят, който понякога е по-реален и красив от психопатската действителност.

Ето защо продължавам да пиша. Имам една идея-фикс, един натрапчиво повтарящ се сън, една утопия, която може да настъпи след век, година, час или никога: че един ден светът ще прогледне, ще види в себе си и в осолните нечовешките чудовища и ще започне да ги мачка без милост. Тогава жените ще започнат да обичат истински, изродите, парвенютата-богаташи и малоумниците ще спрат да се котират, смрадта ще изчезне, а аз ще спра да пиша.

И ще започна да обичам.

И да живея.


Публикувано от Angela на 06.09.2004 @ 12:40:44 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   Wizard

Рейтинг за текст

Средна оценка: 4.71
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

14.06.2024 год. / 18:25:38 часа

добави твой текст
"Защо пиша?" | Вход | 4 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Защо пиша?
от Merian на 06.09.2004 @ 12:46:59
(Профил | Изпрати бележка) http://lightfull.hit.bg
....предизвикваш ме магьоснико...... Светът ли трябва да свърши твоята работа?..... как би прогледнал света ако все един който живее в него не започне да обича....първо сам...после някого...после много....повярвай ми това е заразна магия.... и когато един започне...го следват мнозина...и светът отдавна е започналда отваря очите си за това заклинание... но хората още си стискат клепачите и не искат да видят....защото чакат някой друг да им ги отвори ...някой друг пръв на направи нещото.... Магьоснико.... прочети си пак книгите с магии.....


Re: Защо пиша?
от Marta (marta@all.bg) на 06.09.2004 @ 13:58:18
(Профил | Изпрати бележка) http://doragspd.wordpress.com/
сетих се нещо, което чух скоро- защо надеждата умирала последна- защото вече не е останал никой, който тя да умори...не ми се иска да е вярно, закъде сме без вяра, надежда, мечти и любов, реалният живот е толкова суров, затова пиша, за да се докосвам до мечтите си, да ги правя по- осезаеми и може би, да ги сбъдна...


Re: Защо пиша?
от mrs_Robinson на 16.09.2004 @ 13:50:15
(Профил | Изпрати бележка)
Леле мале! Случайно попадам, щото съм любопитна защо пишеш, ама отивам да си сложа захар в какаото. Значи пишеш, за да изливаш жлъчта, което трупаш за преглъщане на чудовища? Що си хабиш таланта, дето ти го е дал господ и си го отгледал благодарение дори на тая горчивина?
Знаеш ли какво ми хрумна (не че искам да спреш да пишеш, де, щото съм сигурна, че ако си малко по-щастлив пак ще пишеш - поради нещата, които те изпълват):вземи си намери една жена, която печели добре, чувства се пълноценен човек и се радва на живота. Аз съм заета, обаче;)


Re: Защо пиша?
от nurv на 27.11.2004 @ 17:09:57
(Профил | Изпрати бележка) http://www.debian.org
Не им се връзвай аз те разбирам!