автор: desiteneva

След толкова безпътни автобуси,
и толкова писма до друг изпратени,
след хиляди напразни обещания,
и две дузини незададени въпроси...
Намерих сили да напусна
съмненията в себе си и болката,
с която бях привикнала дотолкова,
че не оставаше и миг да се живее...
И пратих всичко в небесата,
захвърлих лошите си мисли,
отворих си сърцето за приятел,
за уличното куче и за тебе...
И случи ми се приказка незнайна,
за принца, ябълката, мен и змея,
в която няма победител,
но с нея мога вече да живея...
И мога да обичам безрезервно,
и няма вещица, която да ме вземе,
да ме отрови и да ме намерят,
безжизнена и в друго измерение...