автор: slash

Мои дългогодишни, задълбочени наблюдения констатират, че въздействието на алкохола винаги първо засяга говорния апарат на човека, като съдейства за деактивирането или активирането на неговия функционален режим. Затова, когато един мъж се напие, става или намръщено мълчалив, или усмихнато словоохотлив...
В първия случай, когато пияният мъж е намръщено мълчалив, по-добре е да си остане такъв. Защото всеки един опит за вербална изява от негова страна задължително би започнал с драматично освобождаване на устната кухина от натрупалото се там стомашно-чревно съдържание. А това би възпрепятствало нормалния ход на протичане на процеса на речева артикулация, до степен на невъзможност такава да бъде осъществена в един морфологично и фонетично издържан вид...
Поради което, за да се избегне създаването на тази дискомфортна диалогична ситуация, е по-добре мълчанието да бъде запазено и от двете страни.

Във втория случай, когато един пиян мъж е усмихнато словоохотлив, също е по-добре да си остане такъв.
Защото всеки един опит за упражняване на коригиращо въздействие спрямо неговата словоохотливост, би предизвикал съответно противодействие, убедително аргументирано със закона за гравитационното привличане между твърдите предмети и телата...
По тези причини, най-ефективната стратегия на поведение спрямо един пиян мъж, е да се мълчи, когато той говори и да се слуша, когато той мълчи... Тогава ще могат да бъдат чути петте неща, които неизбежно казва един мъж, когато е пиян. Пет неща, събрали в себе си цялата изстрадана мъдрост и поезия, гражданска позиция на пияния мъж...
Първо нещо: "ГРАДИЛ ИЛИЯ КИЛИЯ..."

Както един международен футболен мач започва задължително с изпълнение на националните химни на двата отбора, така и едно българско мъжко пиянство започва винаги с песента "Градил Илия килия". Която през годините е придобила неофициално статута на песен-химн на българското мъжко пиянство.
Песен, изстрадала и съпреживяла цялата екзистенциална болка и неудовлетвореност на пияния мъж. Неговата витална, поетична самота, самовглъбена в страданието от неразбирането и общественото отхвърляне...
Затова, да си мъж и да се напиеш, без да изпееш поне една строфа от "Градил Илия килия", е равносилно на грубо незачитане и поругаване на възвишената морална символика на тази легендарна песен.

Второ нещо: "АЗ НЕ СЪМ ПИЯН!"

Излишно пояснение. Разбира се, че не е пиян... Той е МЪРТВО пиян! И разликата между двете състояния е толкова очевидна, колкото е очевидна драматичната невъзможност на тялото да устои на гравитацията и да остане във вертикално положение.
Невъзможност, обусловена от настъпилата коренна промяна в клиничния статус на тялото на пияния мъж, което вече не е тяло, а труп!...

Трето нещо: "САМО НА ДВЕ БИРИ СЪМ!"

Блажени са вярващите!

Само на две бири и... Десет ракии!

Животът е пълен с полуистини. Философите дори задават въпроса: "Съществува ли цяла, абсолютна Истина?! "Моят отговор е - Да! Съществува. Дори след две бири и десет ракии още съществува. Може да е на "четири крака", да лази, но съществува...
Или, казано по философски: "Пия, значи съществувам!"

Да ме прощава мосю Рене Декарт, че му перифразирам дълбоката философска мисъл в контекста на две бири и десет ракии!...

А, наздраве, по тоя повод, гусин Декарт!

Четвърто нещо: "ОСТАВЕТЕ МЕ, МОГА И САМ ДА ХОДЯ!"

Това е повече предположение, отколкото реално положение.
Реалното положение удивително прилича на знаменитата наклонена кула в Пиза, която от стотици години се накланя, но още не пада. И тук приликите свършват, защото кулата в Пиза ще си остане още стотици години наклонена, но все така непадаща. А пияният мъж, който иска да го оставят, защото няма нужда от чужда помощ при ходене, ще падне. Но не като кула, а като талпа!...

Пето нещо: "ТИ МЕН УВАЖАВАШ ЛИ МЕ?!"


Колкото "Война и мир" на Толстой не се нуждае от коментар, толкова и тази пиянска фраза-въпрос няма нужда да бъде коментирана... Защото класиката не се нуждае от коментар! Тя се нуждае от разбиране. Да се разбере, че много малко му трябва на един пиян мъж. Съвсем малко уважение... Поне още 100 грама, с шопска салата!
Та да си имаме уважението и да не стане "Война и мир", ама не по Толстой, а по пиянски!...

И така... Това е само малка част от лингвистичното богатство на българското мъжко пиянство. Но колкото и да е голямо и безкрайно, то също свършва и потъва в дълбок пиянски сън. От дълбините, на който, като ехо долита, бълнуващият глас на пияния, който задава своя вечен, тревожен въпрос: "ТИ МЕН УВАЖААААШ ЛИ МЕ?!"...