автор: lips_of_angel

Едно лято нашепва, че липсвам,
че ме няма по изгорелите пътища.
Аз дори не изрекох “ обичам “,
но се влюбих в съня на една спътница.
Аз дори не почувствах морето.
Но прибрах шепа пясък за спомен,
шест- седем пожълтели портрета
на момчето, което ме помни.

А мечтите ми бягат в галоп
като бели изящни коне.
Скрих под якето знаците Стоп.
Не, недей да протягаш ръце.
Мен хич не ме бива в прегръдките.
И дори не си спомням такива.
Имам навика все да си тръгвам,
преди да е свършила зимата.

Хич ме няма в горещите вечери.
След юни все се гоним със лятото,
все ме търси във нечии спомени.
А аз бягам ли. . . бягам от раните.