автор: iskraveselinova

Отвъд предела мога да достигна
и да изровя времето с ръце.
Да те намеря и да те въздигна
до шемета на седмото небе.

И мога вдън земя да те затрия,
да те затрупам с ледна тишина
и всяка твоя радост да изтрия
със удара на страшна тъмнина.

Но не сега…Не днес…Сега ме няма.
Лежа сама в студен и грозен страх.
И той тежи като Сизифов камък
и носи отпечатъка на грях.

Когато пак те срещна,в друго време,
ще мога да те пия със очи
и всичко от душата ти да взема…
А дотогава…спи, сърце…мълчи!