автор: YouNeedLobotomy

За мен е все едно дали ще ме мразите или ще ме обичате.
Не искам да съм герой в очите ви, дори не бих се подразнил ако ме виждате като враг или дори като нищожество. Славата не е нещо за което си струва да се бориш и още по-малко е нещо за което си струва да умреш. Нека историята ме помни както пожелае (или по-вероятно ме забрави), защото напук на всичките твърдения съвсем не мисля, че славата ще ме направи вечен. Не ме интересува какво ще мислят внуците ви за мен и дали ще кръстят училище в моя чест. Не ме интересува ако името ми се превърне в нарицателно.
Не изпитвам чувство за вина или състрадание. Немога да чувствам болката ви заедно с вас нито ще ме боли ако утре деветгодишно дете умре блъснато от кола. Няма да усещам дори частица от страданието на майка му, няма да изпитам нищо. Абсолютно нищо. Но ако можех щях да се хвърля пред колата, за да сгази мен вместо сина и. Не изпитвам евтините ви емоции, които смятате, че ви правят по-добри от мен и съвсем не ме е срам, че няма да страдам ако утре ослеепете, няма даже за миг да наруша щастливото си ежедневие заради вас. Най-много да се пошегувам пред себе си със слепотата ви. Но ако можех щях да ви дам едното си око. Не искам да ме харесвате. Дори не искам да ме помните... дори да ме помните...да помните...