Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Lombardi
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13996

Онлайн са:
Анонимни: 402
ХуЛитери: 4
Всичко: 406

Онлайн сега:
:: abonat
:: Patrizzia
:: Lombardi
:: Stefan4eto

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТи - като мастило...
раздел: Поезия
автор: petinka

Преди да осъзная свойте чувства,
животът ми течеше чист като река -
от планински ручей напоявана,
но в него ти като мастило се разля.
Отрови дните ми! Какво почувства,
щом бистрата вода се замърси?

          Един живот не би ми стигнал -
                    прочистване чрез филтъра на любовта.


А обичта ни беше нежна, необятна.
Бе истинска и чиста, непорочна,
елементарна, безрезервна, без лъжи
и без дилеми... просто бе ни нужна.
Какво от любовта си получаваме?

          Раздаваме дори без да броим
                    и мислим, дишаме, живеем с нея,

чрез нея и за нея, и не се скъпим.
Но... не беше ти достатъчно благоразумен -
изпусна мигове, в които да дариш
една усмивка, капчица внимание.
Ще дойде ден и сам ще разбереш:

          Очите ми не гледат вече в твоите,
                    светът се е стоварил върху теб

със цялата си мощ и безнадеждност
от липса на разбиране, любов.
На всичко си готов за да получиш
отново жест, внимание и близост.
Ще разбереш, но ще е късно вече,
че обич си таял. За жалост

          истинските чувства не показа
                    в стремеж да не изглеждаш слаб.

А всъщност... Любовта е висша сила,
с предчувствие убиваща. А в този свят
не е и невъзможно да ти се прости,
но, че си пропуснал миг вълщебство...
Светът за теб отново пак ще бъде много пуст.

          Останалото е единствено компромис
                    и шанс отново да изпиташ чисто чувство.


Публикувано от viatarna на 02.03.2010 @ 10:30:42 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   petinka

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

25.05.2022 год. / 20:23:56 часа

добави твой текст
"Ти - като мастило..." | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.