автор: petinka

Преди да осъзная свойте чувства,
животът ми течеше чист като река -
от планински ручей напоявана,
но в него ти като мастило се разля.
Отрови дните ми! Какво почувства,
щом бистрата вода се замърси?

          Един живот не би ми стигнал -
                    прочистване чрез филтъра на любовта.


А обичта ни беше нежна, необятна.
Бе истинска и чиста, непорочна,
елементарна, безрезервна, без лъжи
и без дилеми... просто бе ни нужна.
Какво от любовта си получаваме?

          Раздаваме дори без да броим
                    и мислим, дишаме, живеем с нея,

чрез нея и за нея, и не се скъпим.
Но... не беше ти достатъчно благоразумен -
изпусна мигове, в които да дариш
една усмивка, капчица внимание.
Ще дойде ден и сам ще разбереш:

          Очите ми не гледат вече в твоите,
                    светът се е стоварил върху теб

със цялата си мощ и безнадеждност
от липса на разбиране, любов.
На всичко си готов за да получиш
отново жест, внимание и близост.
Ще разбереш, но ще е късно вече,
че обич си таял. За жалост

          истинските чувства не показа
                    в стремеж да не изглеждаш слаб.

А всъщност... Любовта е висша сила,
с предчувствие убиваща. А в този свят
не е и невъзможно да ти се прости,
но, че си пропуснал миг вълщебство...
Светът за теб отново пак ще бъде много пуст.

          Останалото е единствено компромис
                    и шанс отново да изпиташ чисто чувство.