автор: vicont

Полунощ е, луната бледнее,
вият вълци в далечна гора.
Шушнат клони,а вятърът вее,
невидимо, пристъпва страха!

Изпълзял от отровния мъх,
на напуснат завинаги замък ,
Ужас , палещ зловонния дъх,
обладал Самодивския камък!

Истерично хиена се киска,
на смърта тя е верния паж.
Сова силно и тънко изписка,
а страха мята черния плащ.

Ловни рогове, утрото зрее,
лай тревожен и пада мъгла.
Идват хора, а някой се смее,
светлината прогонва страха!