Беше ми студено. Не исках да напускам България , но ми беше студено.
Не валеше дъжд , не духаше вятър, но ми беше студено. И на дъжда сигурно му беше студено и затова не искаше да вали. Едно такова време между дъжд и сняг – замряло подтискащо неравновесно свито. Не исках да напускам България , но ми беше студено. Свивах се в едно черно сетре.На него не му беше студено , то се беше вламаринило. Между него и старата ми фланела имаше празно пространство , защото тялото ми се свиваше и дъхът ми се свиваше. Това, като че ли, беше хубавото в ситуацията , защото старата ми фанела ме държеше да не се разпадна. Усещах, че ме стиска и стяга. Виждах се без огледало, чувствайки формата на фланелата и кафявия панталон от единственият ми костюм (сакото- къде ли е? ). Да, тя ме държеше, защото сетрето ме беше изоставило. Не можех да мисля за нищо друго освен за студеното, нито къде отивам , нито дали отивам някъде , нито дали оставям някого, просто ми беше студено. Не исках да напускам България , но ми беше студено. Исках да се стопля, но не знаех как. Не знаех къде отивам (това нито е важно , нито исках да отида там) но ми беше студено. Исках да разбера дали не сънувам, затова се огледах – летището беше празно (и студено). Освен машината почистваща мраморния под на летището и униформената жена(безцветно синьо- сива риза и черен панталон) , която я управляваше, нямаше никой. Мраморът ледено блещукаше след машината. Кафенето – огледах маса по маса ,стол по стол нямаше никой. Усещах , че барманът е някъде там , но барът светеше , сякаш е затворен от снощи. Бях сигурен , че барманът е там, но не чувствах дъха му.И кафе-машината отразяваше студената жълто-сребърна светлина от огледалните рафтове на кафенето. Не исках студено кафе от изстинала машина. Нямаше живот на това летище(дали защото е сутрин преди разсъмване или студ преди зима- да не обиждам сезона). Нямаше самолети , ескалатора спеше, само машината заглаждаше леда върху мрамора бавно ,безшумно и немилостливо. Всички бяха заминали. Ако всички са заминали , значи са някъде там и може би ме чакат. Чакат ли ме ? Незнам , но ми е студено.
15.12.2009