“Наясно съм – не се пристъпва в храм,-----------------------------
за да разплискаш тъмната обида...”
Камелия Кондова
Пристъпвам прага поруган,
Да се простя с безоките икони,
Да блесне по лицето ми сълза
Самонаказваща. Като за сбогом.
Добре, печелиш! Победи
в борбата, сбъркана със обич.
У теб е силата. Вземи -
каквото би могла да носиш.
Ще разбереш, че самота
e жребият на победилия,
и не-любов е алчността,
и много Аз е малко Ние.
Грехът е грях и непризнат,
вината и нечувствана ще тлее,
Богоубийство ще е твоят смях
и всеки изгрев – престъпление.
По устните ми соленее кръв:
прехапани - да не проклинат.
Не, не от гордост или мъст -
не мене, святостта обиди.
Дамгосана, разкъсана и зла,
причината ми е зазидана в олтара.
Загърбвам разрушения си храм.
Останалото е мълчание.